Activity

  • admin posted an update 1 month, 1 week ago

    Св. славни и прехвални апостоли
    Петър и Павел (Петровден)
    Празнуват се на 29 юни, на 30 юни (Събор на светите дванадесет апостоли, с особена прослава на ап. Павел) и на 16 януари – Честни вериги на св. апостол Петър
    Maт. 16:13-19

    Св. славни и прехвални апостоли
    Петър и Павел (Петровден)
    Празнуват се на 29 юни, на 30 юни (Събор на светите дванадесет апостоли, с особена прослава на ап. Павел) и на 16 януари – Честни вериги на св. апостол Петър
    Maт. 16:13-19

    Св. апостоли Павел и Петър. Съвременна икона. Източник: http://www.roca.org.

    По-долу:

    Църковни песнопения
    Литургийно Евангелие на празника
    Кратко описание на празника
    Единството на Църквата Из слово на блажени Августин
    Светите първовърховни апостоли Прот. С. Минчев
    Проповед в деня на свв. ап. Петър и Павел дякон Иван Иванов
    Виж също:

    Светите апостоли в православната иконография
    Събор на светите дванадесет апостоли
    Свв. апостоли Петър и Павел – Велика вечерня на църковнославянски език
    Св. апостол Петър. Честни вериги на св. апостол Петър
    Св. апостол Павел. Живот и дейност на св. ап. Павел

    Църковни песнопения
    Тропар на св. ап. Петър и Павел, отпустителен, глас 4
    Апостоли първопрестолници и учитeли на вселената,
    молете Владиката на всички
    мир да дарува на вселената и на нашите души велика милост.

    Вие от апостолите, които седите на първите престоли и сте учители на света,
    помолете се на Владиката на всички
    да дарува мир на хората и на душите ни велика милост.

    Кондак, глас 2
    Твърдите и боговдъхновени проповедници,
    върховните изсред Твоите апостоли си приел, Господи,
    в наслаждение на Твоите блага и покой,
    защото техните болести и смърт си приел повече от всяко всеплодие,
    Единствен Позднаващ сърцата.

    Богослужебната прослава на светите апостоли Петър и Павел
    Киими похвальными венцы увязем Петра и Павла,
    разделенныя телесы и совокупленныя духом, Богопроповедников первостоятели?
    Оваго убо яко апостолов предначальника, оваго же яко паче инех трудившася.
    Сих бо воистинну достойно безсмертныя славы венцы венчает Христос Бог наш,
    имеяй велию милость.
    (Стихира на Великата вечерня по “Господи воззвах” от Андрей Пирски (VII в.)

    Тържествена служба в прослава на светите апостоли Петър и Павел се извършва от древност както на 29 юни, така и на 30 юни. На вечернята се четат паримии от Първото съборно послание на св. ап. Петър. Автори на песнопенията са свв. Йоан Дамаскин, Роман Сладкопевец, Козма Маюмски, Теофан Начертани, Герман Цариградски, Софроний Йерусалимски, Андрей Критски, както и от по-късни византийски творци.

    От св. Роман Сладкопевец се пеят само кондакът и икосът на утренята. Св. Йоан Дамаскин е автор на две слави (на Малката вечерня), слава на “Господи воззвах…” (на Великата вечерня), стихира (на литията); два възторжени канона – един за св. ап. Петър и един за св. ап. Павел (на утренята). Св. Софроний Йерусалимски също е писал химни за светите апостоли Петър и Павел, два от които са известни и днес.

    Pravoslavieto.com

    Литургийно Евангелие на празника
    “А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят – Мене, Сина Човечески?

    Те отговориха: едни – за Иоана Кръстителя, други – за Илия, а някои – за Иеремия, или за едного от пророците.

    Той им рече: а вие за кого Ме мислите? Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог.

    Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата” (Maт. 16:13-19).

    Кратко животоописание
    Петров пост – до 29 юни – навечерието на празника на свв. Павел и Петър. Леки и спасителни пости!Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.

    Най-важните обстоятелства на техния живот са описани в книгата “Деяния на светите апостоли”, а за апостол Петър – и в светото Евангелие.

    Боговдъхновените писатели на тия свещени книги не са скрили от нас грешките и заблудите, в които са изпаднали: Павел – преди обръщането си, а Петър – преди да бъде укрепен от Светия Дух. Затова техният пример е особено поучителен за нас. В ап. Петър Църквата вижда образ на един отрекъл се от Христа и след това покаял се, а в ап. Павел – образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал.

    Свети апостол Петър
    Свети апостол Петър, брат на ап. Андрей Първозвани, бил неук и беден рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава “камък”, му дал Сам Иисус Христос. Ревностен във вярата, когато Христос запитал: за кого Го мислят човеците, Петър отговорил, че Той е Син на Живия Бог.

    Ап. Петър бил един от най-любимите ученици на Спасителя и бил въздигнат от Господа до апостолско достойнство. Петър следвал неотделно Спасителя до деня на Възнесението Му. Преди залавянето на Спасителя Петър се отрекъл от Христа по време на съда, но и горчиво се разкаял.

    След Възнесението на Иисус и слизането на Светия Дух ап. Петър проповядвал и вършил много чудеса и изцерения в Палестина, Мала Азия, Гърция и други страни.

    Отишъл в Рим при гонението на Нерон и бил осъден на разпъване. От смирение по негово желание бил разпнат с главата надолу в 67 година – годината в която и ап. Павел намерил мъченическата си смърт.

    В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправени до всички християни.

    Римокатолическата църква чества светеца като основател на Римската християнска община.

    Виж също:

    Св. апостол Петър
    Честни вериги на св. апостол Петър

    Свети апостол Павел
    Свети апостол Павел (от латинско паулус – малък), с кръщелното име Савел, не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей и в духа на консервативния юдеизъм участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан.

    Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. В книгата Деяния на на св. Апостоли (XI глава) се разказва, че на път за Дамаск Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: “Савле, Савле, защо ме гониш? … Аз съм Иисус, когото ти гониш”. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наречен “апостол на езичниците”.

    Около 67-а година Павел бил окован и изпратен в Рим на съд. Загинал мъченически на 29 юни 67 г. заедно със свети апостол Петър. Смъртта му съпровождали множество чудеса. Преданието разказва, че вече отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали при извора (на мястото на днешния манастир “Три фонтана” край Рим).

    Новият завет на Библията съдържа четиринадесет негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот.

    Виж също:

    Св. апостол Павел
    Живот и дейност на св. ап. Павел

    Единството на Църквата
    Из слово на блажени Августин, епископ Ипонски

    Св.ап. Петър и Павел – патрони на храма “Св. ап. Петър и Павел” в Търново (стенопис)

    Патроните на църквата св. ап. Петър и Павел, фото Иво ХаджимишевНа този ден Светата Църква възпоменава благоговейно страданията на светите славни и всехвални апостоли Петър и Павел. Свети Петър, най-ревностният последовател на Иисуса Христа, се удостои заради своето изповедание на Неговото Божество: “Ти си Христос, Синът на живия Бог”, да чуе от Спасителя: “Блажен си ти, Симоне… Аз ти казвам: ти си Петър (Petrus), и на тоя камък (petra) Аз ще съградя Църквата Си” (Мт. 16: 16–18).

    На “този камък” (petra), сиреч на казаното от теб: “Ти си Христос, Синът на живия Бог”, на това това изповедание ще създам Църквата Си. Защото “ти си Петър”: от “камъка” (petra) идва името Петър (Petrus), а не от името Петър (Petrus) се нарича “камъкът” (petra), по същия начин, както от Христа идва името християнин, а не от християнина – Христос.

    Искате ли да знаете какъв е този “камък” (petra), на чието име апостол Петър (Petrus) е наречен тъй? – Чуйте апостол Павел: “Не искам, братя, да не знаете – казва Христовият апостол, – че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха; и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето; и всички ядоха една и съща духовна храна; и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос” (1 Кор. 10: 1 – 4). Ето от кой “Камък” идва името Петър!

    Нашият Господ Иисус Христос в последните дни на земния Си живот, в дните на Своето служение на човешкия род, избра от средите на Своите ученици дванадесет апостоли, които да проповядват Словото Божие. Сред тях апостол Петър бе удостоен да заеме първо място заради своята пламенна ревност (Мат. 10:2) и да бъде като представително лице за цялата Църква. Затова тъкмо на него бе казано след като изповяда Сина Божи: “… ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата” (Мат. 16:19). Но тези “ключове” и правото да “свързва и развързва” получи не един отделен човек, а Едната Вселенска Църква.

    А че действително цялата Църкваа, а не само една личност, получи това право, се вижда от друго място от Свещеното Писание, където Господ казва същото на всички Свои апостоли: “И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго” (Йоан 20:22), – и след това: “Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето” (Мат. 18:18). И тъй, Църквата свързва, Църквата развързва; Църквата, основана на крайъгълния Камък – Самия Иисус Христос (Еф. 2:20), е тази, която свързва и развързва. Да благоговеят, прочее, и sвързаните, и развързаните. Раазвързаните – за да не паднат отново в старите си окови; вързаните, за да не останат завинаги в това състояние. Защото “в оковите на своя грях е той”, казва премъдрият Соломон (Притч. 5: 22); а освобождение не можем да получим никъде, освен в Светата Църква.

    И след Своето Възкресение Господ поръчва на апостол Павел да пасе духовното Му стадо; не защото единствено на Петър е предоставена грижата за стадото Христово, но Христос се обръща главно към Петър, защото той бил първият сред апостолите и бил като представител на Църквата. При това, обръщайки се в този случай само към Петър като към първовърховен апостол, Христос подчертава с това единството на Църквата.

    “Симоне Йонин, – казва Господ на Петър, – обичаш ли Ме?”. И Апостолът отговаря: “Тъй, Господи! Ти знаеш, че Те обичам”; и втори път Господ го пита по същия начин, и вторият път Петър отговаря същото; запитан обаче за трети път, той вижда, че не му вярват, и се натъжава. Но как може да не му вярва Онзи, Който познава сърцето му? И затова този път Петър отговаря: “Господи! Ти знаеш всичко; Ти знаеш, че Те обичам”. Иисус му казва и трите пъти: “Паси овците Ми” (Ин. 21: 15–17).

    Освен това трикратното запитване на Спасителя и трикратното изповедание на Петър имат и още една цел, добротворна за Апостола. Онзи, на когото бяха дадени “ключовете на Царството” и правото да “връзва и да развързва”, сам върза себе си три пъти със страх и малодушие (Мт. 26: 69–75), и Господ също три пъти го развърза с питането Си и с изповяданата от него три пъти крепка любов. А заръката да пасат стадото Христово е дадена на всички Апостоли и техните приемници.

    “Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо – казва апостол Павел на църковните презвитери, – сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв” (Деян. 20: 28); също и апостол Петър на старейшините: “Пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно и богоугодно, не заради гнусна корист, но от усърдие, и не като господарувате над причта, а като давате пример на стадото; и кога се яви Пастиреначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата” (1 Пет. 5: 2–4).

    Забележете, че Христос казва на Петър: “Паси овците Ми” – но не казва: “Паси овците си”. Паси, добрий рабе, овците Господни! “Нима се е разделил Христос? Нима Павел се е разпнал за вас? или в името на Павел сте се кръстили?” (1Кор. 1:13). “Паси овците Ми”. Защото “лютите вълци грабители, лъжеучителите и наемниците, които не щадят стадото” (Мт. 7: 15; Деян. 20: 29; 2 Пет. 2: 1; Ин. 10: 12), грабейки чуждото стадо и превръщайки плячката си сякаш в своя собственост, мислят, че пасат своето си стадо. Не такива обаче са добрите пастири, Божиите пастири. “Добрият пастир дава живота си за овците” (Ин. 10: 11), които са му връчени от Самия Пастиреначалник (1 Пет. 5: 4). И апостол Петър, верен на своето призвание, даде живота си за словесното стадо Христово, запечатвайки апостолството си с мъченическа смърт, славена днес по целия свят.

    И апостол Павел, бидейки преди това Савел, станал от хищен вълк кротко агне; преди бил враг на Църквата, след това е апостол, преди това бил нейн гонител, а после проповедник. Получил от първосвещениците властта да изпраща всички християни в окови на смърт, той вече беше на път, “дишайки заплахи и убийство срещу учениците на Господа” (Деян. 9:1), жадуваше кръв, но – “Живеещият на небето ще му се посмее” (Пс. 2:4).

    Когато той, “гонейки и мъчейки” по този начин “Църквата Божия” (1 Кор. 15: 9; Деян. 8:3), наближи Дамаск, Господ го призова от Небето: “Савле, Савле, защо Ме гониш?” – “Аз съм и тук, Аз съм и там – казва сякаш с това Господ, – Аз съм навсякъде: тук е главата Ми, там е тялото Ми”. Няма защо да се учудваме на това; самите ние сме членове на Тялото Христово. “Савле, Савле, защо ме гониш; мъчно е за теб да риташ срещу ръжен” (Деян. 9: 4,5). Тогава Савел “в трепет и ужас”, извика: “Кой си Ти, Господи?” “Аз съм Иисус – отговори му Господ, – Когото ти гониш”. И Савел внезапно се променя: “Какво ще ми заповядаш да сторя?” – пита той. И чува Глас: “Стани и влез в града; и ще ти се каже какво трябва да правиш” (9: 5, 6).

    Тук Господ изпраща Анания: “Стани и иди” при човек “на име Савел”, и го кръсти, “защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви” (9: 11, 15). А съсъдът трябва да се изпълни с Божията благодат. “Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име” (9: 13, 14). Но Господ настоятелно заповядва на Анания: “Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име” (9: 15, 16).

    И наистина Господ показал на апостол Павел, че трябва да претърпи страдания в Негово име. Той го наставлявал в подвизите му; не го оставил в оковите, тъмниците, корабокрушенията; съчувствал му в страданията, сам го ръководил към този ден.

    Ние честваме паметта на двамата апостоли и техните страдания в един ден, защото, ако и да са пострадали по различно време, по дух и по близост на своите страдания те са едно. Петър предварил, а Павел скоро го последвал. Този, който преди се казвал Савел, а след това Павел, претворил в свое лице гордостта в смирение, както показва и името му (Paulus), т.е. “малък, незначителен”. Какво е прочее апостол Павел? Питайте го, той сам ще ви отговори: “Аз съм най-малкият от апостолите… а повече от всички тях се потрудих – ала не аз, а Божията благодат, която е с мене” (1Кор. 15: 9, 10).

    И тъй, братя, празнувайки днес паметта на светите апостоли Петър и Павел и си припомняме славните им страдания, да обикнем истинската им вяра, светия им живот, да обикнем тяхната невинност, мъченичество и чистотата на вярата им. Като обикнем тези високи качества и подражаваме на великите им дела “като образец за подражание” (2Сол. 3: 9), да добием и ние онова вечно блаженство, което е приготвено за всички светии. Пътят на нашия живот беше преди по-тежък, по-трънлив, по-мъчен, но “имайки такъв облак свидетели около нас” (Евр. 12: 1), които са минали вече по него, той стана за нас и по-лек, и по-гладък, и по-лесен за минаване.

    Пръв мина по него Самият “Началник и Извършител на вярата” Господ Иисус Христос (Евр. 12: 2). Последваха Го неустрашимите Му апостоли, след това мъчениците, отроците, жените, девиците и многобройния сонм от свидетели. Кой обаче действаше в тях и им помагаше на този път? – Този, Който е казал: “Без Мен не можете да вършите нищо” (Иoaн. 15: 5).

    ЦВ

PC Knowledge sharetank

Skip to toolbar