Житие на светия свещеномъченик Корнилий Стотник

Скоро след страданията на нашия Господ Иисус Христос, след възкресението и възнесението Му на небето, в Кесария Палестинска се заселил един стотник, на име Корнилий, родом от Италия Тракийска. Макар и да пребивавал в тъмнината на неверието, той вече вършел делата на светлината и оставайки елин, бил подобен на християнин. Той не познавал Христа, но несъзнателно Го почитал с делата на милосърдието. Макар да живеел сред развратен свят, той бил добродетелен, както свидетелства за него свети Лука в Деянията:

“Имаше в Кесария един човек, на име Корнилий, стотник от полка, наречен Италийски, мъж благочестив и богобоязлив с целия си дом; той правеше на народа много милостини и винаги се молеше Богу” (Деян.10:1).

Бог не презрял добродетелите му, благоволил да го просвети със светлината на вярата и да го доведе до познанието на истината, за да не се покрият добрите му дела с мрака на неверието.

Веднъж, докато се молел в дома си, този богобоязлив мъж видял ангел Божий, който му възвестил, че неговите молитви и милостини са приети от Бога. Ангелът му заповядал да прати в Иопия за Симон, наречен Петър, и да изпълни всичко, което той му каже. Корнилий веднага пратил да повикат Петър.

В това време, в шестия час (по-нашему 12 часа) Петър се качил на покрива на къщата, за да се помоли. Той усетил глад и ето че пред него се явило видение, което му внушавало да не се гнуси да иде при необрязания другоплеменник, защото евреите не влизали в общение с езичници и се гнусели от тях. Видението на Петър било следното. От небето три пъти се спускал съд, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища, и глас му повелявал да заколи и изяде четвероногите, зверовете, влечугите и птиците, които били в него. Петър отказвал и възразявал, че никога не е ял нищо нечисто, но гласът от небето отново му наредил:

– Което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.

Това видение било знамение за обръщането на Корнилий и другите езичници. Гладът на апостол Петър знаменувал глада, описан от пророк Амос: “Не глад за хляб, не жажда за вода, а жажда за слушане думите Господни” (Амос 8:11). Такъв глад имало в дома на Корнилий и при всички езичници: както Петър желаел хляба, необходим за тялото, така те желаели хляб за душата. Съдът, привързан за четирите краища, знаменувал Църквата на Христа, утвърждавана във вярата от четиримата евангелисти. Различните нечисти животни, зверове, влечуги и птици, които се намирали в него, означавали езичниците, които по своите низки земни стремежи били подобни на безсловесни твари, обръщащи умствените си очи само към земята, без да познават размислите за небесното и да умеят да търсят по-високото от земното. По яростта си те били зверове, а по вредното за душата нечестие – отровни влечуги; по гордото си високомерие приличали на литнали високо птици. Заповядано било да бъдат заклани и изядени, тоест с острия меч на Божието слово да бъдат умъртвени старите езически животински похоти и зверски нрави, а от очистените в кръщението души и тела да бъде направена “жертва жива, света и благоугодна Богу” (Рим.12:1). Трикратното слизане на съда означавало трикратното потапяне в кръщението. Когато гласът от небето възвестил, че те са очистени от Бога, това значело, че Христос е пролял кръвта Си, умиваща душевната сквернота, не само за израилтяните, но и за езичниците.

Докато апостол Петър размишлявал за това видение и пребивавал в недоумение, пратениците от Корнилий спрели пред къщата му и попитали за него. Божият Дух му заповядал без да се двоуми да иде с тях, за да присъедини към Христовата Църква първия езичник.

Когато светият апостол влязъл в къщата, Корнилий, обкръжен от всички свои роднини и приятели, го приел с почести, паднал в нозете му и се поклонил. Тогава апостол Петър го вдигнал и казал:

– Вие знаете, че за иудей е непристойно да влиза при другоплеменник и да има общение с него. Но Бог ми откри, че не бива да се нарича скверен или нечист нито един човек. Затова дойдох при вас без всякакво колебание и сега питам – защо ме повикахте?

Корнилий подробно му разказал за ангелското видение и помолил да го научи как да се спаси. Апостолът започнал да му проповядва за Иисус Христос, че Той бил Бог в плът, живял на земята с хората, учел и ги наставлявал по пътя, водещ в Царството Небесно и сътворил много знамения и чудеса, изцелявайки всяка болест и възкресявайки мъртви със словото Си. После му разказал, че Христос доброволно пострадал и умрял, а след това възкръснал, за да освободи човека от страданията и да го възкреси от смъртта, като му дарува вечен живот, че Той ще съди живи и мъртви, че за Него свидетелстват всички пророци и всеки, който вярва в името Му, ще получи прощение на греховете.

Докато апостол Петър говорел това, Светият Дух, вселявайки думите му в сърцата на слушащите, ги довел до вярата и Корнилий се кръстил с целия си дом. Той пръв от езичниците повярвал в нашия Господ Иисус Христос и след като приел кръщението, оставил всичко и тръгнал след светия апостол, който го поставил за епископ. Заедно с него и с другите проповедници той посетил много страни и ревностно се трудел, проповядвайки Христа.

Когато светите Петър, Тимотей и Корнилий били в град Ефес, те научили, че идолопоклонството е особено силно в Скепсия (град в западната палоазийска провинция Мисия) и започнали да размишляват кой от тях да отиде там с проповед. Те хвърлили жребий и той се паднал на свети Корнилий. Като призовал на помощ Бога, той побързал да иде в града. Там живеел един княз на име Димитрий – философ, който изучил елинската премъдрост, премного ненавиждал християнската вяра и почитал езическите богове и най-вече Аполон и Дий. Като научил за пристигането на свети Корнилий, князът веднага го призовал при себе си и го попитал кой е и защо идва в града.

Светият отговорил:

– Аз съм раб на Живия Бог, дошъл съм тук като пратеник, за да те освободя от дълбокия мрак на неведението, да те изведа към светлината на истината и да просветля душата ти с чистия лъч на познанието. Ако искаш да научиш за моята служба знай, че аз съм стотник. Когато чух, че ти, жена ти и всички жители на твоята област сте изпаднали в голяма заблуда, дойдох да ви избавя от демонското прелъстяване, да ви наставя на истинския път и да ви помиря с Единия Жив Бог, Който е сътворил небето и земята и всичко, което е в тях.

На това Димитрий казал:

– Виждам, че си обременен от старост и те щадя заради преклонните ти лета. Престани да говориш лъжи, пристъпи към нашите богове и им се поклони. Ако откажеш да изпълниш това, ще те предам на тежки мъчения и нито един бог, освен моите богове, няма да те избави от ръцете ми.

– Моят Бог – отговорил свети Корнилий – може не само да ме съхрани цял и невредим от всички злини и да ме избави от човешки ръце, но и да унищожи твоите богове, да разсипе на прах истуканите им, а тебе, който напразно им се надяваш, да доведе до познанието Му! А аз никога не ще се поклоня на бесовете и на бездушните им изображения. Защото е писано: “Боговете, които не са направили небето и земята, ще изчезнат от земята и изпод небесата” (Иер. 10:11). И още: “Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш” (Мат. 4:10). Дошъл съм тук да обърна към покаяние всички, за “да се освободят от примката на дявола, който ги е живи уловил, за да изпълняват волята му” (2Тим. 2:26).

Тогава князът казал:

– Заклех се в боговете си, че не ще те пощадя и ще те подложа на жестоки мъчения, ако не принесеш жертва на боговете.

– На кои богове ми заповядваш да принеса жертва? – попитал свети Корнилий.

– Принеси жертва на Аполон и Дий – отвърнал властникът.

– Покажи ми твоите богове – поискал светият.

Князът се зарадвал и като си мислел, че той иска да им се поклони, го завел в храма на Дий. След тях вървели хора, които искали да видят как свети Корнилий ще се поклони на идолите.

Когато стигнали до храма, всички влезли вътре. Там била и Евантия, жената на княза, и синът му Димитриан, наречен на името на баща си. Щом влезли в идолския храм, Корнилий се обърнал с лице на изток и като преклонил колене, се молел така:

– Боже, Който разтърсваш земята и превръщаш планините в морски бездни! С ръката на Даниил си съкрушил Ваала, умъртвил си змията, затворил си устата на лъвовете и си съхранил невредим Твоя раб. Разруши и сега тези идоли и дай на хората да познаят Твоята силна мишца!

Като се помолил така, светецът излязъл от храма. Заедно с него излязъл и княз Димитрий и всички събрали се тук хора, а Евантия и Димитриан останали вътре.

И ето, внезапно станало земетресение, храмът с идолите се срутил и боговете, на които езичниците се надявали, станали на прах, а жената на княза и синът й били затрупани от падналите стени. Хората се ужасили, когато видели срутването на храма, а князът не разбрал, че жена му и синът му са затрупани.

Денят вече клонял към вечерта, слънцето залязвало и не оставало време свети Корнилий да бъде предаден на мъчения. Князът заповядал да му вържат ръцете и краката и така да го повесят в тъмницата, за да страда цяла нощ. Той искал на сутринта да го предаде на жестоки мъчения и да го убие. Когато светецът бил отведен в тъмницата и там повесен с вързани ръце и нозе, при княза дотичал един от робите му на име Талетон и казал:

– Господине мой! Госпожата и единственият ти син загинаха в храма при земетресението.

Когато чул това, княз Димитрий разкъсал дрехите си и заридал горчиво. В това време при него дошъл главният жрец Варват и казал:

– Чух гласовете на жена ти и сина ти, които сред срутените стени възклицаваха: “Велик е Богът на християните – Той ни опази живи от ужасна смърт чрез Своя раб Корнилий. Молете този свят мъж да ни изведе оттук, за да не загинем. Защото виждаме дивните чудеса на неговия Бог и чуваме гласовете на ангелите, които пеят: “Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение”!

Щом чул това, князът побързал със свитата си към тъмницата при раба Божий и го намерил да ходи, защото ангел Господен го освободил от въжетата. Той паднал в нозете на свети Корнилий и казал:

– Корнилие, велик е твоят Бог, Който опази съпругата ми и сина ми в разрушения храм. Моля те, рабе на Вишния Бог, иди и ги изведи оттам. Заедно с всички мои приближени аз вярвам в Разпнатия Христос, Когото проповядваш.

Свети Корнилий отишъл заедно с него при разрушения идолски храм и като вдигнал очи към небето, произнесъл:

– Господи, Боже на силите, Който “погледне към земята, и тя се тресе” (Пс. 103:32), от Твоето лице падат планините и пресъхват бездните! Господи, чуй молбата на затворените, изведи от развалините Евантия и не обръщай лицето Си от нейния син, но ги освободи заради Твоето име.

Докато се молел, внезапно се разкрило мястото, където между падналите стени се намирала Евантия със сина си, и двамата излезли невредими, възхвалявайки Бога. Всички, които били видели това преславно чудо, възклицавали:

– Велик е християнският Бог!

Димитрий се кръстил заедно с жена си, сина си и целия си дом, а заедно с тях и двеста седемдесет и седем други граждани.

Свети Корнилий останал задълго тук, изкоренявайки неверието от сърцата на човеците и сеейки семената на благочестието. Скоро той обърнал към Христа целия град, а един уважаван мъж на име Евномий поставил за презвитер. Когато достигнал дълбоки старини и се приближил смъртният му час, той го предузнал и усърдно се молел, приготвяйки се за пътя към Господа.

Той събрал при себе си всички, които обърнал от езичеството към християнството, и ги поучавал да пребивават във вяра и любов, да се упражняват в добродетелите и да преуспяват в изпълнението на Господните заповеди. Говорел им дълго и накрая чул глас от небето:

– Корнилие! Дойди при Мене, защото те очаква “венецът на правдата” (2Тим. 4:8).

Щом чул това, свети Корнилий веднага започнал да се моли, преклонил колена и казал:

– Господи Боже наш! Ти ме сподоби да опазя вярата, да извърша подвиг и да победя враговете. Благодаря ти за всичко! Но те моля, Господи, от светата Си висота не отвръщай взор от Твоите раби и бъди милостив към тях, утвърди ги във вярата и ги укрепи в подвизите, прати им помощ в изпълнението на Твоите свети заповеди, за да прославят непрестанно пресветото Ти име сега и вовеки веков.

И когато всички казали “амин”, той с радост предал духа си в ръцете на Господа, Който го призовавал на небесата.

А княз Димитрий със съпругата си Евантия и сина си Димитриан, презвитер Евномий и останалите вярващи дълго плакали над своя отец и учител. Със запалени свещи и надгробни песнопения погребали тялото му с почести, близо до разрушения храм на Дий. И всеки ден вярващите идвали тук, кадели тамян и се молели, а на гроба му се извършвали много изцеления на болни. […]

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски.