Activity

  • admin posted an update 2 weeks, 3 days ago

    Похвално слово за Пасха
    Св. Иоан Златоуст

    Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, нека се наслади от това хубаво и светло тържество на преславното Христово възкресение, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа и Своята благост към човешкия род, и Своята премъдрост в изкупването му от вечна погибел, и Своята сила над враговете на нашето спасение!

    Който е благоразумен раб и не скрива в земята дадените му от Бога таланти, нека влезе радостен в радостта на своя Господ!

    Който се е потрудил с пост, нека получи сега своя динарий! [Мат.10:10, 20:1-8].

    Който е работил още от първия час, нека получи днес своята справедлива заплата!

    Който е успял да дойде подир шестия час, нека ни най-малко не се безпокои, понеже не губи нищо!

    Който е пропуснал и деветия час, нека пристъпи без всякакво съмнение и боязън!

    Ако ли някой е успял да дойде едва в единадесетия час, нека и той да се не бои от своето закъснение, понеже Домовладиката е великодушен и щедър – приема последния като първия, успокоява дошлия в единадесетия час така, както потрудилия се още от първия час: първия удовлетворява със заслужена награда, последния милва по снизхождение; на единия дава заслуженото, другия дарява по своята благост; добрите дела приема с радост, намерението целува с любов; делата цени и добрите разположения хвали!

    Затова всички влезте в радостта на своя Господ! И първи, и последни, приемете своята награда!

    Богати и бедни, заедно ликувайте!

    Трудолюбиви и лениви, почетете този ден на всемирно тържество!

    Постили и непостили, възвеселете се сега! Трапезата е богата: наситете се всички от нея! За блудните синове небесният Отец е заклал угоен Телец: никой да не излезе гладен! Всички се насладете от този пир на вярата, всички се възползвайте от богатството на благостта!

    Никой да не оплаква своята бедност, понеже царството небесно е отворено за всички!

    Никой да не плаче за греховете си, понеже изгря прощение от гроба на Спасителя!

    Никой да не се бои от смъртта, понежe Спасовата смърт ни освободи от нея!

    Изтреби смъртта овладяният от смъртта Жизнодавец. Слезлият в ада плени ада, който се огорчи, когато вкуси плътта Му. Като предсказа това преди столетия, пророк Исаия пише: “Адът се огорчи, когато Те срещна в преизподнята си!”

    Огорчи се, защото биде обезсилен!

    Огорчи се, защото биде посрамен!

    Огорчи се, защото бе умъртвен!

    Огорчи се, защото бе провален!

    Огорчи се, защото е окован!

    Той прие плът, а в нея се натъкна на Бога; прие земя, а в нея намери небе; прие, което виждаше, а се натъкна на онова, което не виждаше!

    “Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” [Ос. 13:14, Koр. 15:55]
    Възкръсна Христос и ти биде повален!

    Възкръсна Христос и паднаха демоните!

    Възкръсна Христос и се радват ангелите!

    Възкръсна Христос и живот се въдвори!

    Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна из мъртвите, “за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:20).

    Той пръв възкръсна като Глава, а подир Него в свое време ще възкръснем всички ние, Неговите членове! Нему слава и държава (владичество) во веки веков! Амин!

    The Easter Sermon of St John Chrysostom
    Is there anyone who is a devout lover of God?
    Let them enjoy this beautiful bright festival!
    Is there anyone who is a grateful servant?
    Let them rejoice and enter into the joy of their Lord!

    Are there any weary with fasting?
    Let them now receive their wages!
    If any have toiled from the first hour,
    let them receive their due reward;
    If any have come after the third hour,
    let him with gratitude join in the Feast!
    And he that arrived after the sixth hour,
    let him not doubt; for he too shall sustain no loss.
    And if any delayed until the ninth hour,
    let him not hesitate; but let him come too.
    And he who arrived only at the eleventh hour,
    let him not be afraid by reason of his delay.

    For the Lord is gracious and receives the last even as the first.
    He gives rest to him that comes at the eleventh hour,
    as well as to him that toiled from the first.
    To this one He gives, and upon another He bestows.
    He accepts the works as He greets the endeavor.
    The deed He honors and the intention He commends.

    Let us all enter into the joy of the Lord!
    First and last alike receive your reward;
    rich and poor, rejoice together!
    Sober and slothful, celebrate the day!

    You that have kept the fast, and you that have not,
    rejoice today for the Table is richly laden!
    Feast royally on it, the calf is a fatted one.
    Let no one go away hungry. Partake, all, of the cup of faith.
    Enjoy all the riches of His goodness!

    Let no one grieve at his poverty,
    for the universal kingdom has been revealed.
    Let no one mourn that he has fallen again and again;
    for forgiveness has risen from the grave.
    Let no one fear death, for the Death of our Savior has set us free.
    He has destroyed it by enduring it.

    He destroyed Hades when He descended into it.
    He put it into an uproar even as it tasted of His flesh.
    Isaiah foretold this when he said,
    “You, O Hell, have been troubled by encountering Him below.”

    Hell was in an uproar because it was done away with.
    It was in an uproar because it is mocked.
    It was in an uproar, for it is destroyed.
    It is in an uproar, for it is annihilated.
    It is in an uproar, for it is now made captive.
    Hell took a body, and discovered God.
    It took earth, and encountered Heaven.
    It took what it saw, and was overcome by what it did not see.
    O death, where is thy sting?
    O Hades, where is thy victory?

    Christ is Risen, and you, o death, are annihilated!
    Christ is Risen, and the evil ones are cast down!
    Christ is Risen, and the angels rejoice!
    Christ is Risen, and life is liberated!
    Christ is Risen, and the tomb is emptied of its dead;
    for Christ having risen from the dead,
    is become the first-fruits of those who have fallen asleep.

    To Him be Glory and Power forever and ever. Amen!

    С В. П И С А Н И Е.
    С КЛАВИАТУРАТА:
    Натисни едновременно ALT+P, последвано от ENTER (Mac: COMMAND+P, ЕNTER)

    Слово за кръста
    Св. Иоан Златоуст

    Какво ли не е направил кръстът? Той е глава на нашето спасение и причина за безброй блага. Чрез него ние, които преди бяхме безславни и отхвърлени, сега сме приети в числото на синовете; чрез него ние, които преди се покланяхме на дървета и камъни, сега познаваме Създателя на всичко, не тънем в заблуда, а знаем истината. Чрез него ние, бившите роби на греха, сме въведени в свободата на праведността; чрез него, най-после, земята стана небе. Кръстът ни освободи от заблудите, доведе ни при истината, измъкна ни от бездната на порока и ни възвиси на самия връх на добродетелта. Той изтреби бесовската заблуда, устрои примирението между Бога и хората, унищожи лъжата.

    Виждаш колко блага ни е дал кръстът!

    Нека не се срамуваме от достойните за почит знаци на нашето спасение. Нека носим кръста Xристов като венец, защото чрез него се извършва всичко, което ни е нужно. Той ни се предлага, когато се покръстваме, когато поискаме да приемем тайнствената храна, когато поискаме да бъдем ръкоположени или да направим нещо друго. Затова с такова желание го чертаем и в домовете си, и на стените, и на вратите, и на челата, и в сърцата си. Защото кръстът е знакът на нашето спасение, на общата свобода и на милосърдието на Владиката. Затова, когато се осеняваш с него, представяй си цялата му значимост, потушавай гнева си и другите си страсти.

    Апостол Павел, като ни склонява към благоприлична свобода, споменава кръста и кръвта Господни и ни убеждава с тези думи: “Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеците.” (1Кор. 7:23). Мисли, казва той, за високата цена, заплатена за теб и няма да бъдеш роб на нито един човек, като под висока цена разбира кръста. Защото не е достатъчно кръстът да бъде изобразяван само с пръсти. Той трябва да се предшества от сърдечно разположение и пълна вяра. Направиш ли го по този начин пред лицето си, нито един от нечистите духове няма да може да се доближи до теб, щом види меча, с който е бил ранен, оръжието, от което е получил смъртоносната рана.

    Кръстният знак и в стари, и в нови времена отваря заключени врати, прави отровата недействаща, лекува недъзи и смъртоносни рани. Не е чудно, че той побеждава силата на отровните вещества, щом като е разрушил вратите на ада, отворил небесната твърд, открил отново входа към рая и съкрушил крепостта на дявола.

    И така, запечатай кръста в ума си и приеми спасителния за нашите души знак. Защото именно този кръст е преобразувал вселената, прогонил е заблудата, въвел е истината, превърнал е земята в небе и е направил хората ангели. Когато имаме кръста, демоните вече не са страшни и опасни, смъртта вече не е смърт, а сън.

    Кръстът поваля и потъпква всичко враждебно. Затова, ако някой ти каже, че се покланяш на Разпнатия, отговори му с радостен глас, че се покланяш и не ще престанеш да се покланяш.

    Ако той се засмее, оплачи безумието му и благодари на Господа, че ни е оказал такива благодеяния, които без откровение свише никой не може да познае. Този човек се смее само поради това, че “Душевният човек не възприема онова, що е от Божия дух.” (1Кор. 2:14). Децата например, виждайки нещо велико и чудно, ще се засмеят, ако се опитаме да им го обясним. Езичниците приличат на такива деца.Те дори са по-безразсъдни от тях, понеже постъпват по детски в зряла, а не в детска възраст, затова са и по-достойни за съжаление и не заслужават никакво извинение. Но ние, дори пред нас да застанат всички езичници, нека с още по-голямо дръзновение да казваме, че кръстът е нашата похвала, началото на всички наши блага и цялото наше украшение!

    Превод: Фондация Покров Богородичен

    За поведението в храма
    Св. Иоан Златоуст

    Някои разговарят в църквата по време на молитва. О, дързост! Как ще очакваме спасение? Как ще омилостивим Бога? Както при лирата, съставена от различни, но стройно сглобени части, от благоустройството на всяка част зависи благозвучието на цялото, така и при нас всичко трябва да е в стройно съзвучие. Защото ние сме една Църква, части на едно цяло. Ако само един член се пренебрегне, то цялото тяло се разлага. Така безчинието на един разваля добрия ред на всички. Нима не знаеш, че стоиш редом с Ангели? С тях пееш, с тях възнасяш хвала и стоейки с тях ­ се смееш!? Пред теб е Царят и Неговото войнство, а ти приказваш и се смееш пред очите им? Не се ли страхуваш от Бога? Сякаш не ни стига душевната невнимателност, не ни стига, че мислите ни блуждаят навсякъде, когато се молим, а към това прибавяме смях и приказки. Нима се намираме на зрелище?

    Навремето и домовете са били църкви, а сега храмът се е превърнал в дом и по-лошо. Защото в дома можеш да откриеш някакъв ред, а в храма е велик шум и пълен безпорядък. Нашето събрание с нищо не се отличава от това в гостилницата. Тук е такъв смях и шум, какъвто бива на пазара, където всички крещят.

    Знаете ли, че на други места в църквата не се позволява и дума да се каже, макар че не си виждал някого отдавна. И така е редно. Църквата не е лавка, нито пазар, а е място на Ангелите, Архангелите, Царство Божие, самото небе. Ако някой отвори пред теб небето и те въведе в него, то сигурен съм, че няма да говориш, дори и да видиш баща си и брат си. По същия начин и в храма не бива да говориш, защото тук е небето. Ако не вярваш, то погледни трапезата и спомни си за Кого и за какво е поставена. Помисли си какво ще се случи и се стресни. Онзи, който види пред себе си царя, се стряска и тозчас отрезвява, така и ти, очаквайки да се появи Царят, още преди страшното време (на тайнството), се уплаши и се възнеси с душата си към самото небе.

    Как да приемем св. Причастие?
    Св. Иоан Златоуст

    Знаем, че мнозина от вас скоро ще дойдат и ще пристъпят към тази духовна трапеза: за да не стане това в наша вреда и присъда, а да получим спасение за душите си – аз още отсега ви предупреждавам и всячески ви моля да очистим сами себе си от всяко зло и тогава да пристъпим към св. Тайни! Никой да не говори: аз съм покрит с дим, съвестта ми е пълна с грехове, нося тежко бреме от пороци, не съм достоен за тази трапеза! Тези пет дена са достатъчни, за да се очистиш от множество грехове: ако духовно отрезвееш, ако се молиш покайно, ако бодърстваш сърдечно.

    Ти гледай не на това, че времето е кратко, а взри се в друго: че Господ е милостив и човеколюбив. Ниневитяните в три дена успели да се освободят от Божия гняв и ни най-малко не им попречила краткостта на времето да проявят усърдие, да покажат покаяние, да постигнат всичко, с помощта на човеколюбивия Господ. И блудницата като пристъпила към Христа, за един миг смъкнала всичкия позор от себе си; и когато юдеите негодували против Христа, че я допуснал при Себе си и й позволил такава смелост, Той им затворил устата, а нея освободил опростена.

    Защо така? Защото блудницата пристъпила към Христа със сърдечно разположение, с пламенна душа, с вяра и се докоснала до светите крака на Господа, като разплела коси, като проляла сълзи, като разляла миро. С каквото съблазнявала людете – с това постигнала и покаяние; с каквото въбуждала погледа на похотливите – със същото проляла обилни сълзи; с тези коси, с които увличала мнозина в грях – с тях тя изтрила краката на Господа; с това миро, с което примамвала душите – с него тя помазала обилно Христа Иисуса!

    Така и ти, човече, с каквото си прогневил Бога, със същото можеш да го умилостивиш. Ти си Го прогневил с кражба на пари – умилостиви Го с връщане на краденото и с благотворение от теб, подобно на Закхея. Ти си Го разгневил със злословие на езика си и с обиди към мнозина – с езика пак Го умилостиви, като отправиш чисти молитви, като благославяш злословещите, като прощаваш злоречивите, като благодариш на обиждащите.

    За всичко това не е нужно много време – не от количеството на дните, а от качеството на покаянието се ражда спасението.

    С В. П И С А Н И Е.
    С КЛАВИАТУРАТА:
    Натисни едновременно ALT+P, последвано от ENTER (Mac: COMMAND+P, ЕNTER)

    За достойнството на свещенството
    Св. Иоан Златоуст

    Небесен характер на свещенството

    Свещенослужението се извършва на земята, но по небесна наредба; и това е твърде право; защото не човек, не ангел, не архангел, и не друга сътворена сила, а сам Утешителят е учредил това чинопоследование, и човеци, още облечени с плът, направил представители на ангелското служение. Страшни и величествени са били принадлежностите (на богослужението) и преди благодатта… Но ако някой разгледа свойствата на благодатното служение, ще намери, че онези страшни и величествени принадлежности са незначителни (в сравнение с последните). Когато виждаш Господ да е заклан и предложен, свещеникът да стои пред тази жертва и да се моли и всички се поръсват с тази скъпоценна кръв, мислиш ли, че все още се намираш между човеците и стоиш на земята, не се ли пренасяш веднага на небесата и отхвърлил всички помисли на душата, не съзерцаваш ли със светла душа и чист ум небесното? О, чудо, о Божие човеколюбие! Седящият горе с Отца в този час се обхваща от ръцете на всички, които желаят. Това и правят всички с очите на вярата.

    Новозаветното и старозаветното свещенство

    Искаш ли да видиш и от друго чудо превъзходството на тази светиня? Представи си Илия и стоящето наоколо безбройно множество народ, и сложената на камъните жертва; всички пазят тишина и дълбоко мълчание, а само пророкът се моли и внезапно върху жертвата пада пламък от небесата (3 Цар. 18:30-38); всичко това е дивно и пълно с ужас. Сега премини към това, което се извършва днес, и ще видиш не само нещо дивно, а и нещо, което надвишава всеки ужас. Отпред е застанал свещеник и низвежда не огън, а Светия Дух; извършва продължителна молитва, не за да падне огън от горе и да запали предложеното, а да слезе благодат върху Жертвата и да направи да пламнат чрез нея душите на всички и да ги направи по-светли от очистено с огън сребро. Кой, освен човек, съвсем излязъл от себе си и безумен, може да презира такова най-страшно тайнство? Или не знаеш, че човешките души никога не биха могли да понесат огъня на тая жертва, а всички биха погинали съвсем, ако не бе великата помощ на божествената благодат?

    Който размисли, колко е важно това, че човек, още облечен с плът и кръв, може да присъства близо до блаженото и безсмъртно Естество, той ще види ясно с каква чест е удостоила благодатта на Духа свещениците. От тях се извършват тези и други свещенодействия, не по-малко важни за нашето спасение. Човеци, които живеят на земята и още се движат по нея, са поставени да се разпореждат с небесното и са получили власт, която Бог не е дал нито на ангелите, нито на архангелите; защото на свещениците е казано: Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето (Мат. 18:18).

    Господ е дал на свещеника цялата небесна власт

    Земните владетели имат власт да свързват, но само тялото; а тези връзки свързват самата душа и проникват в небесата; това, което свещениците извършват на земята, Бог го довършва на небето, и мнението на рабите се утвърждава от Владиката. Не значи ли това, че Той им е дал цялата небесна власт? На които, казва (Господ), простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат (Йоан 20:23). Каква власт може да бъде по-голяма от тази? Отец предаде целия съд на Сина (Йоан 5:22); а аз виждам, че Син е връчил този съд на свещениците. Те са се издигнали на такава степен на властта, като че вече са се преселили на небесата, задминали са човешката природа и са се освободили от нашите страсти… Ако никой не може да влезе в небесното царство, ако не се роди от вода и Дух (Йоан 3:5) и който не яде плътта на Господа и не пие кръвта Му, се лишава от вечен живот (6:53), а всичко това се извършва не от някой друг, а от тези свещени ръце, т. е. от ръцете на свещеника, тогава как без тяхно посредничество ще може някой да отбегне геенския огън или да получи приготвените венци?

    Свещениците са тези мъже, на които е връчено духовното раждане и възраждането чрез кръщението; чрез тях се обличаме в Христа и се погребваме с Божия Син, и ставаме членове на тази блажена Глава. Затова право е, че ние трябва не само да се боим от тях повече, отколкото от властниците и царете, а и да ги почитаме повече от бащите си; едните са ни родили от кръв и похот плътска (Йоан 1:13), а другите са виновници на нашето раждане от Бога, на блаженото пакибитие, на истинската свобода и благодатното осиновление. Юдейските свещеници имали власт да очистват тялото от проказа, или – по-добре – не да очистват, а само да освидетелстват очистените (Лев. 14); и ти знаеш колко завидно е било тогава свещеничеството. А нашите (свещеници) са получили власт не само да бъдат свидетели на очистването, а съвсем да очистват – не телесна проказа, а душевната нечистота… Бог е дал на свещениците повече сила, отколкото на плътските родители, не само за наказания, а и за благодеяния, едните и другите се различават толкова помежду си, колкото настоящият живот от бъдещия. Едните раждат за настоящия живот, другите за бъдещия, първите не могат да избавят децата си от телесна смърт и дори да ги защитят от връхлетяла болест, а тези често са спасявали страдащата и готова да загине душа, ту употребявайки кротко наказание, ту удържайки от падане при самото начало не само с учене и внушаване, а и с помощта на молитвата. Те не само възраждат (чрез кръщението), но имат власт да развързват и от по-късни грехове: Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят (Иак. 5:14-15). Освен това, плътските родители не могат да окажат никаква помощ на децата, когато те оскърбят някой знатен и силен човек, а свещениците често са примирявали вярващите не с велможи и царе, а със самия Бог, разгневен от тях.

    Из беседа “За свещенството”

    Препечатано от Църковен вестник, бр. 12 за 2003 година
    ЦВ

    С В. П И С А Н И Е.
    С КЛАВИАТУРАТА:
    Натисни едновременно ALT+P, последвано от ENTER (Mac: COMMAND+P, ЕNTER)

    Слово за проклятието
    Св. Иоан Златоуст

    Кажи ми какво значи това, което ти наричаш проклятие? Вникни в тази дума, разсъди върху това, което казваш; разбираш ли неговата сила? В боговдъхновеното Писание ще намериш тази дума, произнесена за Йерихон: “и ще бъде този град проклет от Господ на силите” (Иисус Нав. 6:16) […] Изричаната от теб анатема не значи ли, че този трябва да бъде предаден на дявола, да няма участие в спасението, да бъде отвергнат от Христа?

    Но кой си ти, че си присвояваш такава власт и сила? “А кога дойде Син Човеческий в славата Си и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата.”(Мат.25:31-33) Защо си присвояваш такава чест, с която е удостоен само сонмът от апостоли и техните истински приемници, изпълнени с благодат и истина? И те, строго спазвайки заповедта, отлъчвали еретика от Църквата сякаш изтръгвали дясното си око, което е доказателство за тяхното голямо състрадание и страдание, както при отстраняване на повреден член от тялото. Затова и Христос го е нарекъл изтръгване на дясното око (вж. Мат.5:29), изразявайки по този начин съжаление за отлъчените.

    Затова те, бидейки строго изпълнителни както във всичко друго, така и в това, изобличавали и отхвърляли ересите, но никого от еретиците не предавали на проклятие. Както е видно и апостолът, поради необходимост, само на две места е употребил тази дума, впрочем, без да я отнася към определен човек. В посланието до коринтяни той казва: “Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема” (1Кор. 16:22) и още: “Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде” (Гал 1:9). Защо тогава, когато никой от имащите тази власт не е правил това или не е смеел да произнесе такава присъда, ти се осмеляваш да го вършиш?

    Искате ли да знаете какво е казал един свят мъж, живял преди нас, приемник на апостолите и удостоил се с мъченичество? Обяснявайки тежестта на тази дума, той използва това сравнение: както облеклият се в царска багреница човек от простолюдието – и той самият, и неговите съобщници – ще бъдат предадени на смърт като тирани; така, казва той, и злоупотребяващите с Господните определения, и предаващи човека на църковна анатема, се обричат на истинска погибел, присвоявайки си достойнството на Сина Божи.

PC Knowledge sharetank

Skip to toolbar