Любов Божия, благодат, благословение и познание за волята Божия

Бог Отец по Своята благост не пощади Сина Своя Единородния, но го предаде за избавление на греховете ни и на неправдите наши. И Сина Божий, смирявайки се заради нас, ни изцели от душевните болести и в мислите си винаги поддържа тази велика нагласа. Затова ни е необходимо да познаваме и в мислите си да поддържаме тази велика божия нагласа – че Бог Слово заради нас във всичко се е уподобил на хората, освен в греха. Всички трябва да помним това и усърдно да се стараем в действителност да се освободим от греха с помощта на Господа.

2. Благодатта на Духа Божий преимуществено се дава на онези, които от цялото си сърце встъпват в подвиг и от самото начало решават да стоят и в нищо да не отстъпват на врага. Впрочем, Светият Дух като ги призовава, отначало прави всичко да изглежда лесно, за да поощри и утеши встъпилите в подвига на покаянието, а след това им разкрива цялата трудност на добродетелния път. Помагайки им във всичко, Той ги учи как да носят трудовете на покаянието, и им поставя определени граници и образ, както по отношението на тялото, така и по отношение на душата, докато не ги отведе до съвършеното обръщение към Бога.

3. Който се бои от Господа и спазва Неговите заповеди – той е рабът Божий. Но това робство, което ние изживяваме, всъщност, не е робство, а е праведност, водеща към осиновяване. Нашият Господ избра Апостолите и им повери благовестието на Евангелията. Дадените от Бог заповеди ни наложиха прекрасно робство, чрез които ние да господстваме над своите страсти и да се украсяваме с добродетели. Когато ние се приближим до благодатта, Господа наш Иисус Христос ще ни каже, както каза на своите ученици “Аз вече не ви наричам Раби, а Мои приятели и братя, защото всичко, което съм научил от Моя Отец, го казах на Вас”.

4. Окото вижда видимото, а ума постига невидимото. Боголюбивият ум е свят на душата. У когото умът е боголюбив, той е просветен със сърцето и ума си да видят Бога.

5. Ако пристъпваш към някаква работа и не виждаш в нея съизволението на волята Божия, в никакъв случай не я прави.

Стремеж към праведност и усърдие
1. Трябва да се говори не за това, че е невъзможно човек да води добродетелен живот, а за това, че това не е леко. И наистина, не за всекиго такъв живот е достижим, но само онези, които са благочестиви и имат боголюбив ум. Обикновеният ум е светски и превратен, той ражда помисли добри и лоши, изменчив е и е склонен към вещественото, а Боголюбивият ум наказва злото.

2. Тези, които изживяват живота си в малки и неголеми подвизи, от една страна се избавят от опасностите си, а от друга – нямат нужда да бъдат особено внимателни. Побеждавайки различните греховни пожелания, те удобно придобиват пътя, водещ към Бога.

3. Хората, които нямат природно разположение към доброто, не трябва да бездействат в отчаянието си, и да пренебрегват боголюбивия и добродетелен живот, колкото и той да е труден за тях. Но трябва да помислят и да положат по-сериозна грижа за себе си. Въпреки, че няма да могат да достигнат върховенството на добродетелта и на съвършенството, те стараейки се, ще станат или по-добри, или в крайна сметка, няма да станат по-лоши, което само по себе си не е малка полза за душата.