Родни светии – на 8 юни почитаме светите мъченици Юлий и Марк Доростолски

Posted on юни 7, 2022 by svetlinatanahrama

Родни светии – на 8 юни почитаме светите мъченици Юлий и Марк Доростолски
Posted on юни 7, 2022 by svetlinatanahrama

Свети мъченик Юлий Доростолски
Юлий от Дуросторум (днешна Силистра) се родил в семейство на родители езичници. Датата на покръстването на Юлий в християнската вяра е неизвестна. Юлий служил като римски войник в продължение на 27 години – първо като наборник, след това се завръща като ветеран, общо седем военни кампании. Предвид годините и местата, в които е служил Юлий, се предполага, че той вероятно е бил воин в Legio XI Claudia.
В изпълнение на четвъртия едикт за преследването на християните, издаден от Диоклециан, Юлий бил изправен пред префекта Максим, след като бил арестуван от щабните войници на Максим за отказ да се поклони на езическите богове. След като чул, че е римски войник, Максим похвалил Юлий, че е мъдър и сериозен човек. В знак на благодарност за дългогодишната му военна служба, префектът предложил на Юлий изгодна сделка: ако Юлий извърши публична жертва на римските богове, Максим ще поеме вината за греха на жертвата и ще даде на Юлий свобода, десетгодишна премия и имунитет от бъдещи обвинения.
Воинът Юлий, с двадесет и седем години служба в седем военни кампании, несравним с никой в ​​битка и с неопетнено военно досие, заявил на префекта Максим, че остава верен на по-висши заповеди. Когато го попитали за военната му служба, Юлий казал, че е бил в армията и се е записал отново като ветеран, и през целия си живот се е покланял на Бога, Който е създал небето и земята, и Му служи до ден днешен.
Префектът Максим дори му предложил: „Ако мислиш, че е грях, позволи ми аз да поема вината. Аз съм този, който те принуждава, така че ти можеш само да създадеш впечатление, че действаш доброволно. След това можеш да си отидеш вкъщи спокойно, ще вземеш своята десетгодишна премия и никой никога няма да ти създава проблеми отново.“
Но Юлий категорично отказал всички подобни уловки. На въпроса защо се страхува повече от мъртвец, отколкото от живия император, той отговорил: „Той беше Този, Който умря за нашите грехове, за да ни даде вечен живот. Същият този Човек, Христос, е Бог и пребъдва вовеки. Който вярва в Него, ще има вечен живот; който се отрече от Него, ще има вечно наказание.“ Максим го посъветвал, от съжаление, да принесе жертва на боговете и да продължи да живее. „Да живея с теб“, казал Юлий, „би било смърт за мен… Избрах смъртта, за да живея със светиите завинаги“.
На път за екзекуция в Дуросторум в Долна Мизия (днешна Силистра), той бил посрещнат от човек на име Исихий, воин – християнин, познат му от затвора. „Вземи венеца“, му казал Исихий, „който Господ е обещал да даде на тези, които вярват в Него, и ме поменавай, защото и аз ще те последвам. Предай най-сърдечните ми поздрави на Божия слуга, нашия брат Валенцио, който вече е отишъл преди нас при Господа, заради правдивото изповядване на вярата.“ Когато Юлий взел превръзката за очите, преди да бъде обезглавен, той се обърнал с молитва към Спасителя: „Господи Исусе Христе, страдам заради Твоето име. Умолявам Те да приемеш моя дух заедно със Своите свети мъченици.“ Тогава палачът сложил край на живота на Юлий, посичайки го с меч. Това се случило някъде между януари и март, 304 година. Паметта му се почита на 27 май/8 юни.
Източници:
1.Arik Greenberg: My Share of God’s Reward. Exploring the Roles and Formulations of the Afterlife in Early Christian Martyrdom, Reihe: Studies in Biblical Literature – Band 121, Lang, New York, Bern, Berlin, Bruxelles, Frankfurt am Main, Oxford, Wien 2009, ISBN 978-1-4331-0487-9, S. 195–198. From https://www.wikiwand.com/en/Julius_the_Veteran, 01.06.2022.
2.The Journal of Theological Studies, NS, Vol. 70, Pt 1, April 2019, A POLITE CONVERSATION, AN EDICT, AND A SWORD: A LOOK AT THE MARTYRDOM OF JULIUS THE VETERAN PHILIP L. TITE Jackson School of International Studies, University of Washington, Seattle. Fromhttps://www.academia.edu/42706309/A_Polite_Conversation_an_Edict_and_a_Sword_A_Look_at_the_Martyrdom_of_Julius_the_Veteran, 01.06.2022
3.Julius the Veteran (d. 304), in The Oxford Dictionary of Saints (5 rev). Fromhttps://www.oxfordreference.com/view/10.1093/oi/authority.20110803100026835?rskey=e02Apx&result=11, 01.06.2022.

Иконата е копирана от http://www.binews.it
За свети мъченик Марк Доростолски сведенията, които открихме, са изключително оскъдни. Единствено се споменава, че паметта му се почита на 8 юни, заедно със свети Юлий Доростолски. Двамата светци са приели мъченическа смърт в Доростол.
Източник: Марк Доростольский, мученик, http://ortho-rus.tk/articles/svyatye.html
Копирайте: 08.06.Свети мъченици Марк и Юлий Доростолски, 2022

Картинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е d181d0b2d09cd0b0d180d0bad0bed09fd180d0b5d181d0bbd0b0d0b2d181d0bad0b8.jpg
Свети Марко, епископ Преславски
Излагаме сведения и за просиял в святост светител от времето на Второто българско царство – свети Марко, епископ Преславски, за когото имаме малко сведения от разнородни източници, но и те хвърлят светлина върху части от житието му.
Свети патриарх Евтимий в житието на света Петка пише, че цар Иван Асен II, след преговори със завладелите Константинопол кръстоносци „веднага изпрати там с голяма почест всеосвещения Марко, митрополита на Преслав Велики, та да пренесе тялото на преподобната от Епиват в славния град Търново*. А онзи отиде, уреди всичко за прославата, тържествено взе свещените мощи и с усърдие се връщаше в земята си, прославяйки Бога и преподобната. И когато прочее премина франкските владения и стигна до своята страна, всички околии се стичаха със свещи, с кадила, с благовонни масла и изпращаха ковчега на преподобната към славния царствуващ град Търново“1.

Стефан Кожухаров открива и неизвестен „Летописен разказ от времето на цар Иван Асен II“2, който се припокрива с данните, посочени от свети патриарх Евтимий в житието на света Петка. Пренасянето на мощите се извършва с участието на митрополит Марко. Там пише, че цар Асен „нареди с голяма почит да пренесат тялото ѝ (на света Петка) от Каликратия в неговия преславен град Търново. Това стана по времето на митрополит Марко, служител при пренасянето на тялото на светицата“. Според В. Златарски3 това пренасяне на мощите на света Петка е през 1230 година, след битката при Клокотница.
От средата на 13 век има друг извор с данни за свети Марко Преславски – Поменикът на Боянската църква4. Търновската патриаршия е вече възстановена и унията с Рим от Калояново време е премахната. При изброяване на архиереите в поменика, след патриарх Йоаким е упоменат Марко. Изглежда митрополитът се е отличил със строго православните си позиции спрямо католическото влияние по онова време.
Пренасянето на мощите на света Петка е оставило следи, защото било съпроводено със строежи на църкви, параклиси, стенописи, не само в България, където са минавали – с. Енина, Казанлъшко, църквата „Света Петка“, Пловдив, Клисурския манастир. Такива откриваме и в църквата „Света Параскева“ в град Роман, сега в Румъния. Там виждаме стенопис с български надпис „Пренасяне мощите на света Параскева в славния град Търново“. Изписана е църквата „Света Петка“ в Царевец, където е положено тялото на преподобната. До главата ѝ се покланят цар Иван Асен II, зад него са майка му царица Елена и съпругата му царица Анна-Мария, отстрани боляри и монаси, както и двама епископи. Според житието на свети патриарх Евтимий, двамата епископи край мощите са преславският архиепископ Марко и търновският Василий. Единият е изобразен с ореол. И тъй като Василий е заклеймен като униат заради унията по времето на Калоян, то изобразеният с ореол епископ е явно свети Марко Преславски.
През 1762 г. – два века след изписването на църквата в Роман, свети Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“ в списъка на българските светии след свети Теодосий Търновски и преди свети Козма Зографски, под номер 23 записва: „свети Марко, Преславски митрополит. Той пренесъл мощите на преподобната наша майка Параскева от Епиват в Търново. Бил велик със светия си живот и учение и починал на своя престол в Преслав.“5
Тук срещаме пряко указание за неговия свят живот, строго православно учение за вярата , за факта, че той се споминал като предстоятел на Преславската катедра.
А свети Паисий подчертава в „История славянобългарска“: „… написах да знаете, че нашите български царе, патриарси и архиереи не са били без летописни книги и кондики. Толкова години са царували и господарували на земята и са имали царски истории и архиерейски кондики, знания за всичко и за много български светци жития и служби… А когато турците заели българската земя ненадейно, те погазили и изгорили черквите, манастирите, царските и архиерейските дворци… И в това люто време загинали ония царски истории и кондики за българските патриарси и архиереи и на много светци житията и службите…“6
Цял век пък дели свети Паисий – будителя от мащабното горене на книги през 1825 г. – дело на фанариотите в Търново, които изгарят старата Патриаршеска библиотека, както споменава К. Иричек7.
През 19 век паметта на свети Марко Преславски все още се почита по всички български земи.
В публикацията8 на В. Христова са посочени и други сведения за светия митрополит:
Христаки Павлович, който през 1844 г. издава в Буда „Царственик“, поставя в реда на българските светци под номер 25 свети Марко Преславски.
През 1867 г. в календара на Еньо Хр. Кърпачев, издаден в Цариград, свети Марко е вписан като епископ.
Христо Ботев също съставя и отпечатва календар, като паметта на свети Марко Преславски е отбелязана на 25 януари, когато се чества свети Григорий Богослов. Има вероятност свети Марко също да се е занимавал с просветна и книжовна дейност. Често в един ден се вписват светии със сходни жития.
В монографията на Стойчо Стефанов „Назад през вековете“ са отбелязани имената на стари български книжовници от различни епохи – Григорий Минх, презвитер Йоан, епископ Марко и много други.
Свети Марко е изобразен в предверието на параклис „Свети Архангели“ на южната стена на Рилския манастир. Имаме и още един стенописен наратив – изображение на свети Марко Преславски в Араповския манастир на южната стена, където той е изобразен между свети Иларион Мъгленски и свети Теофилакт Търновски – стенописци са Алекси Атанасов и Георги Данчов, изографисвали около 1864 г.
Налице са и етимологични данни – има село Марково в тогавашна Преславска епархия, чието име е оцеляло до днес и в османските регистри е известно като християнско. Близо до селото има развалини от голям средновековен манастир.
Това са оскъдните сведения за този български светител.
Да поменаваме в молитвите си този горещ наш застъпник пред Божия престол – свети Марко Преславски.
* Да не забравяме, че по време на Второто българско царство, Търново се издига като град-наследник на падналия под латинско влияние Константинопол; Търново става средище на мощи и светини, истински християнски център, където боголюбивите и знаменити царе са издигнали този славен град до духовна столица.

Литература:

Пространно житие на Петка Търновска от патриарх Евтимий, Стара българска литература, т.4, С., 1986, с.198-199
Летописен разказ от времето на Иван Асен II, Стара българска литература, т.3, С., 1983, с.81-82, текст и превод Стефан Кожухаров.
Златарски, В. „История на България през средните векове“, т.3, с.344
Христова, В. „Спомен за митрополит свети Марко Преславски“ https://www.pravoslavieto.com/life/sv_Marko_Preslavski.htm
Свети Паисий Хилендарски, „История Славянобългарска“, Библиотека за ученика, Български писател, С., 1984, с.100
пак там, с.39
Христова, В. „Спомен за митрополит свети Марко Преславски“ https://www.pravoslavieto.com/life/sv_Marko_Preslavski.htm
пак там
Копирайте: 25.01.Свети Марко Преславски, 2022

Стенопис от Араповския манастир: на южната стена са изобразени свети Иларион, епископ Мъгленски, свети Марко, архиепископ Преславски и свети Теофилакт, патриарх Търновски; снимка: Симона Василева