Св. свещеномъченик Григорий, просветител на Армения
† 335 година

Чества се на 30 септември

Кондак
Благославния и свещеноначалника като страдалец за истината днес, верни, в песни и песнопения да възхвалим – бодрия пастир и учител Григорий, всемирния светилник и поборник: той се моли на Христа да се спасим.

Тропар на свещеномъченик, глас 4

Боже на нашите отци, Действащ винаги с нас по Твоята кротост,
не ни лишавай от Твоите милости, но с техните молитви в мир насочвай нашите души.

Боже отец наших, творяй присно с нами по Твоей кротости,
не остави милость Твою от нас, но молитвами их в мире управи живот наш.

Армения – планинска страна между река Кура и горните течения на реките Тигър и Ефрат; била населена с арменци, наречени така по името на цар Арам, и била управлявана от царе от тяхното племе от II век преди Р. Хр. до V век след Р. Хр.; тя се наричала Велика Армения, за разлика от Малка Армения – област между горните течения на реките Ефрат и Галас, която влизала в състава на царството на Митридат Понтийски, а от 70-ата година след Р. Хр. – в състава на Римската империя. Тази страна била втората люлка на човешкия род, защото ковчегът на Ной се спрял на планината Арарат (Бит. 8:4), разположена във Велика Армения. Съществуващи и досега названия на местности потвърждават библейския разказ за обстоятелствата на живота на патриарх Ной след потопа, например: Еривал – “явление” – мястото, където Ной за първи път видял земя; Акори – “насаждение с лозови пръчки” (на планината Арарат, където Ной за първи път насадил лозя); Арнойтон – “при нозете на Ной” – където той бил погребан, и др. През повечето време тази страна била подчинена на други народи (асирийци, вавилонци, мидийци, перси, македонци, византийци, турци).

Началото на християнството в Армения според преданието се отнася към времето на живота на апостолите: Иуда Левей, или Тадей, Вартоломей и Симон Кананит. Несъмнени следи от християнство могат да се намерят още от II век; а през IV век страната станала напълно християнска и била първата християнска държава. Григорий Просветител бил първият апостол на Армения (родил се около 257 г., поставен е за епископ в 302 г.).

Из бележки на редактора към житието на св. Григорий от св. Димитрий Ростовски

Житие на св. свещеномъченик Григорий, просветител на Армения

Великият просветител на Армения, св. Григорий, живял в третия и първата четвърт на четвъртия век.

Той произхождал от знатни и благородни родители езичници, сродници с царския дом на персийския владетел Артабан и на брат му арменския цар Курсар.

Започнала война между арменци и перси. Григорий, тогава още дете, избягал с родителите си от Армения в Кесария Кападокийска. Там се запознал с християнската вяра. Приел свето Кръщение.

Като възмъжал, встъпил в брак. Имал двама синове, Ортан и Аростан. Посветил ги в служба на Църквата.

Подир смъртта на жена си Григорий се върнал в Армения и постъпил на служба при цар Тиридат. Заради вярната му служба царят го обичал много, но като узнал, че Григорий е християнин, Тиридат люто се разгневил. Започнал да го принуждава да се отрече от християнството и да се поклони на идолите. Григорий не отстъпил от вярата си. Затова бил подложен на тежки мъчения. След това го хвърлили в дълбока яма, за да го уморят. Но всемогъщият Бог го запазил невредим в тази яма. Той внушил на една благочестива вдовица да спуска всеки ден храна на мъченика. Така Григорий прекарал в тая яма 14 години.

През тия години изягали от Рим и се заселили в Армения, близо до планината Арарат, в девически манастир 37 монахини, преследвани от Диоклетиан. Между тях била преподобна Рипсимия, която се отличавала с необикновена красота.

Тиридат продължавал да преследва християните в своето царство.

Нападнал и тоя девически манастир. Всички сестри били подложени на страшни изтезания и загинали мъченически.

Заради тая жестокост Бог наказал Тиридат. Той се побъркал и заприличал на звяр.

Насън сестрата на царя получила указание, че Тиридат няма да се излекува, ако Григорий не бъде изваден от ямата. Мъченикът бил незабавно изваден и пуснат на свобода.

Най-напред Григорий запитал за телата на убитите девойки, които лежали непогребани вече 9 дни. Като събрал разхвърляните им останки, той ги погребал недалеч от столичния град. Тук довел болния цар, помолил се горещо за него и тъй го излекувал.

По тоя начин станал отново близък на царя. Добил право да учи народа на християнската вяра и да зове всички към покаяние. Издигнал църква на мястото, където били погребани монахините.

В 305 г. царят изпратил Григорий в Кесария Кападокийска да бъде ръкоположен за епископ. Като се върнал, придружен от много свещеници, той покръстил целия царски дом и цялата страна.

Св. Григорий завършил своя многострадален живот в 325 година.

Част от неговите мощи се пази и досега в Ечмиадзинския манастир, издигнат, където били погребани Рипмисия и другите девойки мъченици.

След смъртта на св. Григорий Просветител в епископски сан бил въздигнат неговия син Аростан, който продължил делото на баща си. Той бил един от 318-те отци на Първия вселенски събор, станал в Никея в 325 г.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).