Филон Александрийск

Юдеинът, отхвърлен от юдеите и приет от християните

Сред средновековните мюсюлмански и юдейски мислители има такива, които са били отхвърлени от своите съверци, но чиито трудове са получили широко разпространение в Христовата църква. Един от тях е юдеинът Филон Александрийски.

Животът на Филон

За живота му знаем малко. Предполагаемата година на неговото раждане е 20 г. пр. Хр., предполагаемата година на смъртта му – 50 г. сл. Хр. Знаем, че е живял в Александрия и е принадлежал към юдейската аристокрация, може би дори е бил фарисей. Знаем, че е имал браг, много богат гражданин на Рим, чийто син, тоест племенникът на Филон, е изоставил напълно юдейската вяра, за което философът пише с горчивина в един свой трактат: «съвсем се оримляни». Знаем, че Филон е бил много влиятелен – най-малкото защото през 39–40 гг. той заедно с група изтъкнати юдейски свещеници е пътувал до Рим при императора Гай Калигула, за което той сам пише в съчинението си «За посолството при Гай». Работата е там, че Калигула заповядал да сложат във всички храмове статуи на императора, защото императорът в Рим се е смятал за бог. Защо да правят изключения за синагогите? Евреите естествено се възмутили и изпратили посолство, в което бил и Филон Александрийски. За щастие Калигула умрял след една година… Ще добавя, че Филон, както изглежда, е бил доста храбър човек. Та нали Калигула бил прочут с глупостта и жестокостта си.

Знаем също така, че е извършил едно поклонническо пътуване до Йерусалим, въпреки че е прекарал живота си в Александрия. Общо взето, това е всичко, което знаем за този философ.

Много повече знаем за неговите трудове. До нас са стигнали около 50 негови съчинения. Най-удивителното е това, че еврейската община е отхвърлила идеите на Филон и трудовете му са стигнали до нас благодарение… на християните. Та нали знаем как в древни времена са се запазвали ръкописите: преписвали ги. А хората се трудели да преписват само онова, което смятали за ценно. Защо до нас не са стигнали например ръкописите на Арий, Несторий и другите еретици? Ами защото не са ги преписвали. Защо да си губят времето за нещо, което не е полезно, дори е вредно за душата? Затова пък са преписвали отците на Църквата.

Фактът, че Филон е бил преписван в християнска среда, показва интереса на християните към творчеството на еврейския философ, когото еврейската среда е отхвърлила. Това, между другото, още веднъж свидетелства, че именно християнството е в дружба и хармония с философията, дори ако тази философия се ражда в друга религиозна среда.

Филон и Септуагинтата

Защо трудовете на Филон Александрийски са представлявали толкова голям интерес? Ще си позволя едно може би малко необичайно обяснение. Знаем, че в Александрия са живяли твърде голямо количество евреи, които вече били елинизирани, забравили родния си език и говорели гръцки. Поради това бил направен преводът на Стария Завет от Седемдесетте преводачи – за да могат евреите да четат своите свещени книги на родния гръцки език. Но едно е да преведеш буквата, а друго – да предадеш смисъла. Струва ми се, че александрийските евреи са били вече толкова елинизирани, че не само езикът, но и културата на гърците са им били по-близки от езика и културата на юдейството. За тях Платон е бил по-разбираем от Моисей, а стоиците – по-разбираеми от пророците. И затова бих казал така: Филон Александрийски в някаква степен продължава делото на 70-те и «превежда» Моисеевото Петикнижие на езика на старогръцката философия, правейки Писанието по-разбираемо за съвременниците и за самия себе си. Именно затова ортодоксалните юдеи не са приели идеите му – те са държали за буквалното разбиране на свещените текстове.

Собствено, защо е било необходимо такова тълкуване? Работата е там, че в много книги на Стария Завет ние срещаме понякога странни, съвсем неразбираеми за образования грък мисли. Понякога странни, а понякога – просто страшни! Да речем, Бог заповядва да се убиват хора; Авраам изневерява на Сара с робинята си Агар; Ной се напива след Потопа – дори единственият праведник се напива пиян и синът му се присмива над него. Такива странни неща, които не се побират в ума, има много. И Филон казва, че те трябва да се разбират алегорически.

Тук стигаме до най-главното – до неговото богословие.

Бог, твърди Филон, е абсолютно трансцендентен, абсолютно непознаваем, Той е отвъд всяка същност, всяка наша способност за познание. И затова когато Той ни разкрива знанието за Себе Си, Той изразява това знание на разбираем за човека език. Разбира се, между хората и Бога зее огромна пропаст: ние не можем да разберем Бога, а Бог «не може» да ни разкрие адекватно Себе Си. И тогава Бог създава посредник между Себе Си и света. Това е Логосът – «посредникът», чрез когото ни се дават Божиите откровения.

Затова, четейки текстовете на Светото Писание, ние трябва да помним, че тъкмо този Логос, който можем да разберем само с помощта на философията, трябва да търсим и в свещените текстове.

От друга страна, когато човек се занимава с философия, тоест се стреми към Логоса, той с това се стреми към Бога.

Собствено, по-голямата част от трактатите на Филон са посветени на търсенето на Логоса в Писанието.

Например трактатът «За сътворението на света». Много неща са неразбираеми в Книга Битие. Бог създава света за шест дни. Защо за шест дни? Та нали Той е всемогъщ! Той може да сътвори света за един миг. Разбира се, казва Филон Александрийски, Бог може да сътвори света за миг, защото Бог е съвършен… но светът е несъвършен. Времевата продължителност е необходима именно на света. И за да бъде светът прекрасен, Бог в началото е трябвало да създаде Логоса – света на идеите.

Когато четем трактата на Филон «За сътворението на света», ние забелязваме колко силно е влиянието на Платоновия диалог «Тимей»: Бог в началото твори световната душа. Горе-долу същото е и при Филон: в началото Бог създава Логоса, Който се разбира като свят на идеите. След това, в съгласие с тези идеи, се създават нещата. А защо шест дни? В размишленията на Филон на тази тема ние виждаме вече влиянието на питагореизма, защото числото шест според Питагор е съвършено число. Двоицата е израз на женското начало, три – символ на мъжкото начало, два пъти по три е шест. И шест не е просто умножение на двоицата по троица, това е едно плюс две плюс три, тоест това е и сума, и произведение на едни и същи числа, и затова шестицата е най-свещеното число; оттук и шестте дни на сътворението.

По този начин Филон не създава собствена философия, той взима от гръцката философия това, което му харесва: от питагорейците, от Платон, от скептиците, от стоиците – за да помогне на елинизираните юдеи да разберат смисъла на тайнствените книги на Светото Писание.

Защо опиянението е по-добро от пиянството?

Логосът е едно от централните положения на мисълта на Филон. Логосът приема най-различни форми. Философското му значение е Платоновият свят на идеите, стоическият Логос; от богословска гледна точка това е Архангелът, Синът Божи, онази София, за Която четем в Книга Притчи.

Филон не създава стройна философска система, учението му е достатъчно пъстро, но интересно с алегорическия си подход. Между другото, да напомним, че Филон живее в Александрия, а именно Александрийската християнска школа е прочута с алегорическия си метод – виждамо го при Ориген, при Климент Александрийски, а върхът на алегорическия подход е преподобният Максим Изповедник.

При Климент Александрийски има дори преки позовавания на Филон – например позоваването на трактата «За съвъкуплението поради предварително обучение». Тук Филон поставя въпроса за следния странен факт: Авраам и Сара дълго време нямали деца. Сара разбирала, че това е голямо нещастие за Авраам и му разрешила да си роди дете от слугинята Агар; и след като Агар родила дете от Авраам, Сара също родила. Като че ли Бог е чакал Авраам да изневери на законната си жена. Откъде е тази странност? Филон обяснява: Сара символизира богословието, а Агар – философията. Не можеш да се занимаваш с богословие, докато не си изучил философията. Богословието няма да ти роди плод, докато не ти роди плод философията: получава се, че както Агар е слугиня на Сара, така и философията е слугиня на богословието. Ето откъде идва знаменитата фраза, която мнозина приписват на католическия схоластик Тома Аквински.

Или още един странен сюжет: опиянението на Ной. Филон пише цял трактат, който така се и варича: «За пиянството», където обяснява това по следния начин. Ние всички сме като пияни. Пияният обикновено не разбира, че е пиян, – той мисли, че е трезвен, че е с ума си и прекрасно може да съди за всичко. Същите сме и ние: мислим, че разбираме всичко, съдим за всичко, а в действителност сме като пияни в сравнение с Бога. И Филон цитира голямо количество разсъждения, заети от Енесидем (скептичните тропоси на Енесидем), казвайки, че не можем да се доверяваме на сетивата си. Не можем да познаем правилно дори видимия материален свят, защото нашите сетива често ни мамят, а наивно се опитваме да познаем Бога – Онзи, за Когото изобщо не можем да съдим!

Трактатът се нарича «За пиянството». Опиянението при Филон има друг смисъл. Той говори за «трезво опиянение». Това е мистичен екстаз с Бога, това е святостта. А пинството е грях. Философът говори за пиянството като за лошо качество на човека.

”Жестокостта” на Бога

Ето още един пример за символично тълкуване при Филон. В Книга Изход четем: «Турете всеки меча на бедрото си, преминете през стана от врата до врата и назад, и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки ближния си. Тогава Левиевите синове сториха според Моисеевата дума: и в оня ден паднаха от народа около три хиляди души» [Изх. 32:27-28]. Защо? Филон обяснява: «Защото свещениците убиват не хора, както си мислят някои, а отсичат от разума си свойственото и скъпото на плътта, смятайки, че на онези, които трябва да бъдат слуги на Единствения и Премъдрия, подобава да станат чужди на всичко, което е имало начало. И затова ние трябва да убием брата, но не човека, а брата на душата – тялото. Тоест да отделим добродетелта и божественото от любострастното и смъртното. Да убием не съседа, а сборището на усещанията…» и тъй нататък (За пиянството, 67-70). Филон иска да каже: в действителност става дума за това да убием обичта си към този свят.

Или въпросът за Скинията. Какво е Скинията, какво е олтарът? Нека да разбираме под Скинията идеята – казва Филон, – че едното е символ на безтелесната добродетел, а другото – на сетивния образ. Олтарът и онова, което е върху него, лесно се вижда, а Скинията и онова, което е в нея, е невидима и затова тя може да се сравни със света на идеите на Платон, а олтарът – със сетивния свят (За пиянството, 134).

Ето как във всички свои трактати Филон тълкува алегорически Писанието. За него Библията е книга, която не може да се чете без помощта на философията, защото тя е изложена от Бога чрез Логоса.

Влиянието на стоиците, за които споменах по-горе, се проявява при Филон в областта на етиката. То обаче също минава през филтъра на религиозния му мироглед. Стоиците говорят за апатия, а Филон – за безстрастие, за отсичане на всичко, което свързано с тялото, със сетивния свят. Но за разлика от стоицете, Филон не се спира върху това. Той отива по-нататък и говори за свещеното опиянение, за възхождане към Бога.

Затова, от една страна, Филон е последователен аскет, който твърди, че телесното трябва да се отсича. Но, от друга страна, той е и мистик, който казва, че с цялата си душа човек трябва да възхожда към Бога. Образът Божи е именно душата, такова е тълкуването на Филон в трактата «За сътворението на света». Затова трябва да възхождаме с душата си при Бога.

Влиянието върху християните

Вече казах, че Филон е бил четен и преписван в християнска среда, и затова отношението към него е било твърде уважително.

Александрийската богословска школа е изпитала явно влиянието на Филоновия подход. Например, Климент Александрийски, който е бил глава на Александрийското катехизическо училище, основано от Пантен, цитира Филон, позовавайки се на него като на авторитет. Книгите на Филон са се пазели в Александрийското катехизическо училище, чели са ги, изучавали са ги, върху тяхната основа са изграждали своето богословие. От това катехизическо училище е излязъл Ориген, който впоследствие го е оглавил. Изучавали са ги и великите отци кападокийци Василий Велики, Григорий Богослов и Григорий Нисийски, които също са използвали алегорическия метод. Алегорическият метод за тълкуване на Светото Писание е бил прилаган и от по-късните прочути александрийци – светите Атанасий и Кирил.

Четейки тълкуванията на Светото Писание на преп. Максим Изповедник, ние можем да видим, че подходът му е същият, като на Филон. Непосредствено ли е повлиял Филон върху Максим Изповедник, или опосредено чрез ранните отци – това е неизвестно.

Чел е Филон и св. Амвросий Медиолански, учителят на блажения Августин. А четейки Августиновия труд «За Божия град», Августиновото тълкуване на Книга Битие и сравнявайки ги с трактата на Филон «За сътворението на света», ние можем да открием паралели. Може би Августин сам е стигнал до много свои изводи, а може би Филоновите тълкувания са стигнали до него чрез св. Амвросий.

Във всеки случай може да се каже, че по същество Филон е родоначалник на едно от направленията на екзегетиката – тълкуването на Светото Писание. Влиянието му върху този метод е наистина колосално. А и изобщо има един удивителен факг. В средновековната философия има редица бележити еврейски мислители (Филон Александрийски, Моисей Маймонид), които еврейската среда не приема – но техните трудове получават широко разпространение в християнската Църква. Има и мюсюлмански мислители – Авицена, Ал Фараби, Авероес, – които мюсюлманите са обявили за еретици, но чиито трудове поручават изключително широко разпространение в християнска среда. Това показва любовта на християнството към философията и мъдростта, откъдето и да произхожда тя.

Превод: Андрей Романов