Св. Йоан Предтеча – най-великият сред родените от жена
Св. Йоан Предтеча принадлежи към групата на великите пророци и изповедници на нашата вяра. Самият Господ Иисус Христос го определя като най-великия човек, появил се на света: „Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Йоан Кръстителя“ (Мат. 11:11). Нашата св. Църква го поставя в почитта си веднага след Пресвета Богородица. Всъщност в иконографията той е представен заедно с нашата Пресвета Дева Мария, като те заедно се молят за спасението на света. Това е добре познатото изображение „деисис“ (моление). Този велик човек е предтечата на появата на Христа в света, той отвори пътя за идването на нашия Изкупител. Той е великият пратеник на най-радостната и обнадеждаваща новина на всички времена: изкуплението на човешкия род чрез Христа. Той е носителят и най-ясният проповедник на покаянието, неоспорим изобличител на беззаконието и греха.

Според житиеписните свидетелства св. Йоан Предтеча е водещ деец на Божието провидение и делото за спасението на света, в което играе първостепенна роля. Велики пророци от Стария Завет са пророкували за неговата личност и действията му. Пророк Малахия възвестява волята Божия за явяването на светия Предтеча: „Ето, Аз пращам ангела Си и той ще приготви пътя пред Мене, и внезапно ще дойде в храма Си Господ, Когото вие търсите, и Ангелът на завета, Когото вие желаете; ето, Той иде, казва Господ Саваот“ (Мал. 3:1).

Неговото раждане било чудно събитие, защото той бил роден от безплодна майка. Бил син на благочестивия свещеник Захария (от смяната на Авия, виж 3 Цар. 24:10) и Елисавета (Лука 1:7), която произхождала от свещеническия род на Аарон (Лука 1:5). Архангел Гавриил се явил на Захария, докато той кадял в светилището на храма, за да възвести раждането на сина му. За своето добросъвестно неверие той останал ням до раждането на Йоан.

А детето било избрано от Бога още от „майчина утробата“. Когато Божията майка посетила своята сродница Елисавета – и двете земни, но свети жени – и Елисавета чула поздрава на Мария, проиграл младенецът в утробата ѝ, а Елисавета се изпълнила с Дух Свети (Лука 1:41). С въздействието на Светия Дух Предтечата като неродено бебе предчувствал идването на Господа и се зарадвал! Името му означава дар от Бога (по-точно – Божия благодат и милост) и това бил собственият избор на Захария, защото той твърдо вярвал, че това дете е дар от Бога за него и за цялото човечество. Това се доказва от пророческите думи на светия свещеник след „развързването“ на езика му (Лука 1:68-79).

Йоан израснал в среда на благочестие, вяра в Бога и трепетно ​​очакване на Месия. Неговите свети родители изпълнили душата му със сигурното очакване на Изкупителя на света. Йоан бил научен здраво да затваря ушите си за светската гнилост и да се отвращава от греха, тъй като Месия трябвало да ги намери възможно най-чисти и да може да се създаде първоначалното ядро ​​от Неговите съратници.

На тридесетгодишна възраст Йоан се оттеглил в Юдейската пустиня, за да живее подвижнически живот за личното си пречистване. Той живял в молитва и пост. Носел дреха от камилска вълна и се хранел с кълнове от пустинни растения и мед от диви пчели.

Предтечата не се задоволявал само с личния си подвиг, но вдъхновен от Светия Дух той разгласял „Божието слово“ (Лука 3:2), като призовавал с висок глас, за да бъде чут доколкото е възможно от повече хора: „Покайте се, защото се приближи небесното царство“ (Мат. 3:3). Той проповядвал „покайно кръщение за опрощаване на греховете“ (Марк 1:4) и кръщавал тълпите във водите на Йордан, след като хората изповядвали греховете си (Мат. 3:6). При него идвали жители на „Йерусалим и цяла Юдея, и цяла Йорданска околност“ (Мат. 3:5). В същото време той учел многобройните си посетители на благочестие и справедливост, изобличавал нечовешкото отношение и неправдата, но също така „и много друго благовестеше той на народа, като го утешаваше“ (Лука 3:18).

Срещата на Предтечата с Христа и кръщението на Спасителя е върховен момент за богоносния мъж. Изпълнен с благодатта на Светия Дух, той възвестявал идването на Спасителя и казвал: „Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Свети и с огън; лопатата Му е в ръката Му и Той ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън“ (Мат. 3:11-12).

Кръстителят видял Христа отдалече и изповядал: „Ето Агнеца Божи, Който взима върху Си греха на света“ (Иоан 1:29). Неговото признание и свидетелство били вдъхновение за присъстващите множества. Това е първото голямо публично признание за идването на Месия. Също така впечатляващо събитие било самото кръщение на Господа от ръцете на Йоан, което било запечатано от проявлението на Светата Троица. Забележителното в кръщението на Христа е отказът на Предтечата да Го кръсти, тъй като той прозрял Неговата абсолютна безгрешност и съзнавал същността на своето кръщение като предобраз на св. Кръщение на Христовата църква, като единственото нещо, което може духовно да прероди човека.

Изобличителните речи на светия Предтеча били насочени най-вече срещу политическата и духовната власт на неговото време заради нравствения упадък. Разпален от божествена ревност и от възмущение, светецът говорил срещу тираните на народа. Той непримиримо изобличавал всички грехове без да се тревожи за последствията от дързостта си. Говорел срещу фарисеите и садукеите, които в името на Бога и на мнимото си благочестие потискали и експлоатирали непоносимо хората. Открито ги наричал „рожби ехиднини“ и ги предупреждавал, че ако не се покаят, няма да избягат „бъдещия гняв“ (Мат. 3:8). По много образен начин той им обявявал, че с идването на Месия „секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън“ (Мат. 3:10).

Гневът на Кръстителя бил предизвикан от поведението на управниците на еврейския народ. Защото докато хората стенели под суровото римско господство и гладували, еврейските първенци живеели в разкош, безкрайни забавления и безнравственост. Йоан смело изобличавал покварения „четвъртовластник“ Ирод заради всичките нечестия, които вършел (Лука 3:19). Царят незаконно живеел с Иродиада, жената на брат си, без да обръща внимание на съблазънта, която неговото ужасно прелюбодеяние причинявала на благочестивите хора. Йоан без страх от последствията лично заявил на царя-прелюбодеец: „Не ти е позволено да водиш братовата си жена!“ (Марк 6:18). Самозабравилият се владетел заловил и хвърлил в затвора смелия изобличител. Искал да го убие, „ала се боял от народа, понеже го имаха за пророк“ (Мат. 14:5). Но дори и от мрачната тъмница Йоан продължавал да повтаря суровото си изобличение, което станало нетърпимо за ушите на незаконната двойка и техните придворни. Иродиада се оказала по-безскрупулна от Ирод. Тя мразела Йоан и искала да го убие, но не можешела (Марк 6:19). Затова тя принудила незаконния си партньор заради клетва, че ще изпълни всяко желание на Иродиадината дъщеря Саломе. Така тя успяла да постигне обезглавяванено на Йоан и да заглуши смелите му изобличения!

След това беззаконно убийство, учениците му „дойдоха и дигнаха тялото му, та го погребаха“ (Марк 6:29). Но дори почитаните му останки не намерили покой в ​​гроба. Параноичният император Юлиан Отстъпник (361-363 г.) ги изгорил и унищожил с бесовска ярост!

И след мъченическата си смърт обаче светият Предтеча продължил да допринася за делото за спасението на света. Според учението на нашата Църква той и в ада станал гръмогласен проповедник на изкуплението в Христа, като подготвил духовете там да приемат Господа и да се придържат към Него по време на славното Му възкресение.

Св. Йоан Предтеча принадлежи към групата на великите мъже на нашата вяра, защото играе много важна роля в процеса на спасението на света. Неговата личност беше връзката между Стария Завет (и древния свят като цяло) и Новия Завет, новия свят, обновен в Христа. Той е едновременно последният пророк на Стария Завет и първият пророк на Новия Завет. Той е Предтеча на Господа, който отвори и подготви пътя, по който Спасителят да мине. Ученицита на св. Йоан образуват първоначалното ядро ​​на Христовите ученици. Андрей, Петър, Яков и Йоан принадлежали към кръга на Йоан. Всъщност самият той ги призовал да следват Христа, защото неговата мисия вече е приключила. Той е великият проповедник на покаянието и на връщането на хората в „правите пътища“ на Бога (Марк 1:3). Той е бил велик изобличител на беззаконието и един от най-смелите проповедници на всички времена, който не се страхувал пред силните на деня да издигне изобличителния си глас, за да върне в реда и закона нарушителите на морала и правото. Бил е въплъщение на подвижничеството, жертвал е личната си воля, защото не е живеел за себе си, а за да изпълни високата мисия, възложена му от Бога. Св. Йоан е първият и най-великият подвижник на нашата Църква и образец на всички безброй подвижници, които са последвали.

Заради всичко това Църквата особено почита Предтечата Господен и го поставя на върха на своите свети личности. Шест пъти в годината с толкова на брой празници тя почита неговата свята личност. Много храмове в целия православен свят са посветени на него и милиони вярващи с гордост носят светото му име. Също така множество градове, села и местности носят неговото име и славят неговата велика личност. Верните християни с непогрешимото чувство на своята вяра познават неговото високо положение близо до нашия Изкупител Христос в тържествуващата Църква и затова го молят да се моли вечно за спасението на тях и на света.

* Превод от гръцки: И. Ж. Д.