Филм за делото на Архиепископ Анастасий предстоятеля на Албанската Православна Църква (АПЦ).

В атинската болница „Евангелизмос“ тази сутрин е починал главата на възстановената след политическите промени Албанска православна църква архиепископ д-р Анастасий (Янулатос).

Архиепископ Анастасий (4.11.1929 – 25.1.2025 г.) беше приет в болница в Тирана на 30 декември м. г. с остро вирусно заболяване, но след влошаване на състоянието му на 3 януари беше преведен с хеликоптер в атинската болница, където на 10 януари беше интубиран и в същия ден претърпя тежка операция в долната част на храносмилателната система, според лекарското съобщение. От 14 януари лекарите правеха опити да го извадят от медикаментозната кома, но не успяха, а през последните дни показателите се бяха влошили и тази сутрин той е предал душата си в ръцете на Бога, Комуто служи цял живот с дълбока вяра и с цялото си същество.

Той беше световно известен православен богослов, успешен мисионер в Африка и в Далечния Изток, професор в Атинския университет. Почетен доктор е по богословие или философия на 19 университета (в Гърция, САЩ, Румъния, Кипър, Грузия, Албания, Италия). От 1992 г. му се възложи възстановяването на „закритата“ от комунистическия режим на Енвер Ходжа в Албания автокефална Православна църква на тази страна.
Роден е в Пирея на 4 ноември 1929 г. Завършва с отличие и има докторска степен от Богословския факултет на Атинския университет. Изучава религиознание, мисионерство и етнология в университетите в Хамбург и Марбург, Германия, като стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“. Владее английски, френски и немски език; чете латински, италиански, испански и албански. Бил е професор по история на религиознанието в Атинския университет (1972-1991), декан на Богословския факултет (1982-1986) и член-кореспондент на Атинската академия (1993-2005).

Запознава се с различните религии в страните, където те процъфтяват. Изучава африканската религиозност с изследователска мисия в Уганда през 1967 г. и с пътувания до Нигерия (1973 г.), Камерун (1977 г.), Гана (1983 г.), Кения, Танзания (1964, 1967, 1981-1990 г.). Посещава няколко пъти Индия и много други страни в Близкия и Далечния Изток.

Автор е на 24 книги и на повече от 240 студии и статии с богословско или религиозно съдържание. Негови съчинения са преведени на 17 езика. С негово благословение и по негово желание през 2017 г. Двери издаде на български език неговата книга Мисията на Църквата: по стъпките на Христос.

Носител е на 30 награди и отличия на различни държави и православни църкви, включително на Големия кръст на Ордена на честта на Република Гърция (1997 г.), Атинагорова награда за човешки права (Ню Йорк, 2001 г.), наградата „за заслуги за единството на православните народи“ (Москва, 2006 г.), най-високото отличие на Република Албания „Георги Кастриоти – Скендербег“. Наградата „Клаус Хеммерле“ (Германия, 2020 г.) и др.

Приносът му към историята на религиите, съвременното християнско свидетелство, междухристиянското сближаване, междурелигиозния диалог и мирното съжителство на народите и религиите е международно признат.

Бог да го прости и приеме при Себе Си!