св преподобни Лука Стълпник

Свети Лука се родил в Елада (1). Родителите му били преселници от чужда земя. Те пристигнали тук от острова, наречен Егина (2), който се намира в Егейско море. Понеже не могли да изтърпят постоянните нашествия на арабите, те изоставили отечеството си и като се преселили в пределите на Гърция, пътешествали из нея, докато се заселили в една местност, наричана Кастория (3). Тук им се родил блаженият Лука; имената на родителите му били Стефан и Ефросиния.

…

Предвиждайки, че скоро ще отпътува при Бога, свети Лука отишъл да посети всички отци, които се подвизавали в онази пустиня и ги целунал с последна целувка.

– Молете се за мене, братя – казвал им той, – молете Владиката Христос, не се знае ще се видим ли после, или не.

Така обходил всички, а после се затворил в килията и в продължение на три месеца се готвил за своята кончина. Накрая, осем дни преди смъртта си, свети Лука се разболял. Когато вече бил много болен и лежал на земята, презвитер Григорий го запитал:

– Какво ще завещаеш за погребението си? Къде ще наредиш да бъде положено тялото ти?

Светецът отвърнал:

– Вържете краката ми с верига и ме хвърлете в горските дебри, та, непотребен вече на никого, да послужа поне за храна на зверовете.

Тогава презвитерът започнал да умолява светеца да се разпореди по друг начин за тялото си и да посочи място за своето погребение. След известно време преподобният казал:

– Погреби ме на същото място, на което лежа. Господ иска да го прослави, за слава на Своето свято име.

Като казал това, светецът, вече на залез слънце, вдигнал очи към небето и казал:

– В Твоите ръце, Господи, предавам духа си!

И заспал съня на временната смърт. Това станало на седмия ден от месец февруари. Светата му душа пък заминала при Бога, за безсмъртен живот.

Като дошло утрото, в светата обител от околните местности и селища се събрали всички монаси и миряни и се стекъл много народ; всички плачели, задето се лишават от такъв велик светилник за света. Погребали Божия угодник с почести на същото място, на което той наредил – в килията, в която се подвизавал.

След шест месеца един монах, евнух Козма, пътувайки от Пафлагонската страна* към Италия, имал Божие видение; в това видение му било наредено да отиде на мястото, където почива преподобният Лука и да остане неотлъчно при гроба му. Монах Козма отишъл на това място и се заселил там. Извадил от земята ковчега с нетленните мощи на преподобния и като го поставил върху гробницата, оградил този свят ковчег с дъски и решетка, а самата му килия превърнал в църква. Големи чудеса ставали край светите мощи: от тях изтичало благовонно миро и онези, които се помазвали, получавали изцеление – хроми прохождали, слепи проглеждали, прокажени се очиствали, и бесовете били прогонвани от хората, заради молитвите на преподобни Лука, а чрез силата на нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава, с Отца и Светия Дух, навеки. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на свети Димитрий Ростовски; източник: http://www.pravoslavieto.com