Значение на думата “църква”

Българската дума за “църква” произлиза от гръцката Κυριακή. Тя се състои от двете думи – Κύριος = Господ и οίκήά – дом . Съответно кириакион , означава Дом господен. Това наименование се среща в постановленията на Анкирски (314г.) и Лаодикийски(363г.) събор. В превода на 70-те се употребява думата ” εκκλησία” . Тази дума има своите корени в старогръцката литература. Тя произлиза от старогръцкия глагол εκκαλείν – повиквам , свиквам , поради което етимологическото й значение е “събрание”. Срещаме я у Тукидит , когато става въпрос за намесата на атиняните във Пелопонеската война. В първа книга , 31 глава се казва – “На свиканото народно събрание се дошло до спор. Използва се от Полибий и др. Тя отговаря на еврейската дума – kahal – събрание. На това събрание присъстващите разглеждали въпроси от духовен или граждански аспект. Тази дума е често срещана в книгите Второзаконие и Псалтир.В книгите от Новия завет се среща също доста често. Тя служи за обозначаване на отделни, поместни, домашни или градски църкви. В по-общ план се употребява за означаване на обществото от вярващи в Иисус или вселенската християнска църква. В посланието на ап. Павел до Евреите 12:23 се използва и за название на небесната църква. Употребява се и в смисъл на “небесно царство” , “дом Божи” / на еврейски Ветил или Бетил – בֵּית אֵל, Βαιθηλ , “царство Божие”, “тело Христово”. Когато споменаваме тези нейни синоними , се има впредвид вътрешната страна на църквата, като към тях можем да причислим и нашето “църква”- Κυριακή, докато εκκλησία съотнесем към “външната страна” – събранието на вярващите. Последното обозначава въобще събранието на всички вярващи или тези които, са очаквали Спасителя( Месията) , както от Стария , така и от Новия завет ,които се намират тук на земята или са на небето. Старогръцката дума има пряка калка в латинския език – ecclesia, откъдето преминава и във франкската империя и после в днешните французи – l’eglise. Докато кириакионът преминава първо у готските народи , а оттам у северните народи – немски и английски. Специално в Източната франкска империя Валафрид (Уолфрид) Страбо в своя труд писан в ср. на IX в.- ок. 840г. ” De exodiis et incrementis quarundam in observationibus ecclesiasticis rerum ” / ” За произхода и развитието на някои църковни обичаи”. Според него , немците са заели някои старогръцки думи с латинско посредничество, а други – “от самите гърци, както kyrica от kyrios”, а и много други. “И така, както Божият дом се нарича basilica, тоест царски, от цар, така се нарича и kyrica, тоест Господен, наречен според Господ, понеже в нея се служи на Господаря на господарите и на Царя на царете.” – Migne, PL , CXIV, 919-966.

Най-разпространеното старобългарско название за църква е „цръква” „цръкъи”, „цръкъва”. По отношение на семантиката на думата са изказани мнения на лингвисти, което не обяснява начина на появата й, а само регистрира възможните посоки, от които намира място в езика. Съществува възможна историческа среда за проникване. Според едното думата има готско-ариански произход (от kiriko), откъдето преминава в праславянското * съrку. Другото обяснение свързва термина със старобаварското kirko, което произлиза от старогорнонемското chirihha. В този случай се приема, че германските говори са трансмисия между гръцкото κυριακός ;, което има твърде общия смисъл на „господен” в Стария и Новия завет и се свързва с почитането на Бога на определено място или в определен ден, при което се извършват съответните свещенодействия, бележещи обособеността на събитието спрямо ежедневния житейски кръговрат при юдеи и християни.

Особено интересен е и анализа на Г. Сотиров, според , който

“Така латинската дума circus е обяснена от един автор със значение на сграда, която издигнала легендарната царица Circe , за да засвидетелства с това почитта към своя баща. (Според историята тя била толкова хубава, че претендирала да е дъщеря на слънцето). Изглежда не се е намерил автор, преразказвал тази история, който да ни каже, че на един славянски диалект ЧЕРКА (умалително от ДОЧЕРЬ) означава не нещо друго, а точно дъщеря. В същото време ЧАРК означава зъбно колело. Така Circe изглежда е била жена, която предпочитала да нарича себе си дъщеря на слънцето, което по-ясно показва истинската същност на нейния баща, докато circus означава просто кръгла сграда. Ако това обяснение изглежда малко странно, то може да се възприеме по-лесно като знаем, че първите преселници в Италия са дошли точно от тази част на Македония, където думите ЧЕРКА и ЧАРК се ползват и до днес.”

Така, че заслужава внимание и хипотезата, думата църква да произхожда и корена кръг=цирк= Circe. И вероятно от раннохристиянското “кръг на вярващите”.