Синаксар на Преображение Господне

* Синаксар, гръцка дума (Συναξάριον) произлиза от συναξις – събрание (на вярващите в църква за празник) и означава книга на празниците, а по-късно – сборник с исторически сведения за празника или светеца.

Приближавайки се към доброволните страдания заради нашето спасение, нашият Господ Иисус Христос започнал да говори на учениците си, че “трябва да отиде в Йерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците и да бъде убит” (Мат. 16:21); Той казал това в Кесария Филипова*, след като апостол Петър изповядал, че Той е Христос, Син на Живия Бог, – “Ти си Христос, Синът на Живия Бог” (Мат. 16:16).

Вече течала последната година от тригодишната проповед на Иисуса Христа и тридесет и третата година от раждането Му от Пречистата Дева. Христовите думи силно опечалили учениците, и особено апостол Петър, който започнал да възразява на Господа, казвайки: “милостив Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе” (Мат. 16:22). Забелязвайки скръбта на учениците и желаейки да я облекчи, Иисус Христос обещал на някои от тях да им покаже Своята слава, в която ще се облече след отшествието Си: “тук стоят някои – казал Той, – които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си” (Мат. 16:28).

* Галилейската област в Северна Палестина, или Галилея (от еврейската дума “галил” – област, окръг), в дните на Христа Спасителя съставлявала третата област на Палестина и се деляла на северна, горна – езическа, и на южна – долна. Галилея заема видно място в световната история, като родина и място на проповедите на Христа Спасителя. Галилея се простирала на около 120 км от изток на запад, и на 40 км от север на юг. На север граничела със Сирия и Ливанските планини, на запад с Финикия, на юг със Самария, а на изток за граница й служела река Иордан. Градовете и големите села в Галилея наброявали повече от 200, а населението – до четири милиона, състоящо се не само от иудеи, но и от израилтяни, смесени със сирийци, финикийци, араби и други чужденци, много от които приели иудейската вяра. С чудния си климат, плодородие и богатство Галилея била най-добрата област в Палестина. Тя се отличавала с живителен климат, разнообразна, дивна красота на природата и неизчерпаемо плодородие на почвата. И географското положение, и множеството пътища и връзки също били благоприятни за Галилея: през нея минавали няколко търговски римски пътя от изток на запад към Дамаск, към финикийските брегове, към Средиземно море, към Египет и Асирия; други пътища я пресичали от юг на север. Промишлеността и животът кипели в Галилея… Много страници в Евангелието описват природата и живота на Галилея. С родината на Христа Спасителя град Назарет, с детството, младостта и най-вече с проповедите Му, Галилея била люлката на християнската вяра. А притчите, чудесата, събитията от всекидневния земен живот на Иисуса Христа, всичко това са образи, възпроизвеждащи богатствата и красотите на природата и нравите на живота в Галилея. Небето, земята, морето, хлебните ниви, градините, цветята, лозята, ливадите, рибите и птиците – всичко това служело за основа на Спасителя и образ на дивните поучения на Божествената Му проповед…
** Тавор – уединена планина на седем км от Назарет. Тук Варак събрал войската си против Сисара (Съд. 4:6) и в подножието й разбил враговете си (Съд. 6:33). Тук се преобразил нашият Господ Иисус Христос (Мат. 17:1; Марк. 9:2; Лук. 9:28). Това славно предназначение на Тавор провидял Давид (Псал. 88:13): “Тавор и Ермон за Твоето име се радват”. С това псалмопевецът означил цялата обетована земя, защото тези планини се намират в нейните предели.
Шест дни след изложените събития Господ, придружен от учениците и множество народ, отишъл от областта Кесария Филипова в пределите на Галилея; вече се свечерявало, когато Той достигнал Галилейската* планина Тавор**.

Имайки обичай нощем да се отдалечава от учениците за уединена молитва към Бога Отца, Иисус Христос и сега, като оставил народа в подножието на планината и взел със Себе Си само трима от тях – Петър, Йоан и Иаков, – се изкачил с тях на върха на планината, за да се помоли, и отдалечавайки се на неголямо разстояние, на високия хълм, се отдал на молитва. А тримата апостоли, изморени отчасти от изкачването на планината и от продължителната молитва, заспали, както свидетелства за това свети евангелист Лука: “А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън” (Лук. 9:32).

По време на съня им, когато наближавало да се съмне, Господ Иисус Христос се преобразил, блестейки със славата на Своето Божество; по Негова заповед пред Него застанали двама пророци – Мойсей от мъртвите и Илия от рая; те беседвали за предстоящите Му в Йерусалим страдания и смърт.

Тази беседа и особеното проявление на божествената сила събудили апостолите; виждайки неизречената слава на Господа Иисуса, – лицето Му, сияещо като слънце, дрехите Му, блестящи като сняг, и двамата мъже, стоящи в тази слава и говорещи с Него, апостолите се ужасили.

По откровение на Светия Дух, те веднага разпознали в мъжете Мойсей и Илия и разбрали, че беседват за доброволните Христови страдания; вслушвайки се в нея, апостолите стояли с трепет, наслаждавайки се в същото време на Божествената слава, доколкото било възможно за телесните им очи. И Сам Господ им явил славата Си в такава степен, в каквато може да я види земен човек и да не се лиши от зрение: за смъртния човек е недостъпно съзерцанието на невидимото, безсмъртно Божество. Мойсей някога молил Господа да му яви Своята божествена слава лице в лице, на което Господ отговорил: “не може човек да Ме види и да остане жив” (Изх. 33:20).

Когато беседата на Христа с Мойсей и Илия се приближавала към края си и апостолите, по внушение на Светия Дух, узнали за скорошното им отшествие, апостол Петър се проникнал от скръб от това, че пророците искат да се скрият от очите им: той би желал непрестанно да се наслаждава на дивното съзерцаване на Христовата слава и честните пророци; изпълвайки се с дръзновение, той казал: “Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия” (Лук. 9:33).

При тези думи на апостол Петър светлият облак, представил пред Христа двамата пророци, осенил апостолите, обкръжавайки върха на планината, за да вземе отново пророците, по Божие повеление, и да отнесе всеки от тях на мястото му; още повече се изплашили апостолите, когато, приближавайки се към Христа, влезли в самия облак и чули говорещия от него глас: “Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте” (Лук. 9:35).

При тези слова свише апостолите, обзети от велик ужас, окончателно изгубили присъствие на духа и в силен страх паднали ничком на земята. Когато паднали на земята, славата Господня, разпростирайки се, се скрила от тях, а заедно с нея и пророците. Господ се приближил към лежащите на земята ученици, казвайки: станете, не бойте се! Като вдигнали очи, апостолите не видели никого, освен Господа Иисуса.

Започнало да се разсъмва и те тръгнали да слизат от планината; по пътя Господ им заповядал на никого да не казват за видението дотогава, докато Той, след страданието и смъртта, не възкръсне в третия ден от гроба, и те замълчали и през това време на никого не разказали за нищо от това, което се удостоили да видят.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски.