ВЕДНЪЖ ПРИ ОПТИНСКИЯ ЙЕРОСХИМОНАХ АНАТОЛИЙ ЗЕРЦАЛОВ дошла
една жена и поискала благословение да живее отшелнически, за да може без пречки да пости, да се моли, да спи на пода. Старецът º казал:
– Знаеш ли, лукавият не яде, не пие, не спи, а живее в бездната, защото в него няма смирение. Покорявай се във всичко на волята Божия – ето това е подвиг.
Смирявай се пред всички, укорявай себе си за всичко, понасяй с благодарност болестите и скърбите – това стои по-високо от всякакви други подвизи!
ПОПИТАЛИ СТАРЕЦА ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ :
– Как да се отнасяме към някого, който е несправедлив към нас?
– Като към ваш велик благодетел, който прави на ваше име вноски в Божия­та спестовна каса. Такъв човек ви прави богат навеки! Нима това е малко? Нима не обичаме своите благодетели, нима не им засвидетелстваме призна­телност? По същия начин трябва да благодарим и да обичаме онези, които
постъпват с нас несправедливо, защото те ни облагодетелстват във веч­ността.
ЕДИН ПОДВИЖНИК така обяснявал същността на смирението:
– Всеки жадува за величие, а Бог ни моли да станем малки. За да преминеш
през вратата, която води до Царството Небесно, трябва да застанеш на
колене.

СВЕТИ ЙОАН ДАМАСКИН казвал:
– Дървото, даже подсечено, зараства. Раната, нанесена от стрела, се леку­ва. Но словесната стрела е неизцелима, тя попада право в сърцето. Бъдете мълчаливи и смирени.