Писмо на св. Патриарх Тихон от болшевишкия затвор, до всички християни – 1923 г.

По милостта на нашия Господ Иисус Христос, аз – неговят ученик и страдалец Патриарх Тихон, отивам на мъченическа смърт заради Христа и Православната вяра, с голяма духовна радост, надявайки се на Божията милост, че нашият Господ Иисус Христос ще ме причисли към сонма на мъчениците, удостоявайки ме с Небесна Корона, и не само мен, но и всички, които ме последват и не влязат в съюз със Сергий и съветската власт, и не получат печата на антихриста, но ще се борят на живот и смърт за Христа и Православната вяра. Защото всички, които претърпят докрай и останат докрая на живота си верни на Христа Господа и Православието, ще се удостоят с мъченически венци и ще наследят царството небесно.

Чеда мои! Благославям ви в Името на нашия Господ Иисус Христос! Божието благословение и моето, да бъдат с вас вовеки. Амин.

Ето го Сергий и всички епископи и отци, които предадоха Христа и Православната вяра – тези вълци в овчи кожи – проклинам ги! Проклинам губителите на християнски души, които не се съгласиха да тръгнат заедно с мен на мъчение, и така се отчуждиха от Господа и православната вяра, като решиха да сътрудничат на съветската власт, за да погубят християнските души и Православието. Ето за какво получиха те своето “освобождение” (от арестите и затворите). Но аз всички тях ги предавам на Анатема!

Чеда мои, вие вече няма да ме видите и гласът ми няма да чуете, защото аз отказвам да подпиша, че ще работя с мръсната съветска власт, и поради това мен няма да ме освободят от затвора, но ще ме мъчат за да ме убият. Ето ги епископите и отците, които се съгласиха и подписаха, за да получат свобода от Сергий, който завзе със сила Патриаршеския Престол и стана приятел на сатаната. Той се съгласи да работи със сатаната! Той ще предаде на мъчения цялата църковна йерархия и църковния клир, който от тях не се съгласи да работи заедно с него и със съветската власт. Сергий, този вълк в овча кожа, предаде на смърт повече от сто Епископи и хиляди духовници – борци за Православието. Тях ги няма вече, защото бяха разстреляни. Но ето че и аз чакам смъртната си присъда, която съвсем скоро трябва да се изпълни.
Чеда! Православие в Русия няма и няма да има, понеже не ще остане на свобода нито един епископ или отец, служител на Господа! Ще останат само тези епископи и отци, които ще бъдат агенти на ГПУ, и те ще служат в църквите за да погубят християнските души.

И когато те въведат народа в заблуда и лъжа, тогава ще го убедят да работи и във Великата Неделя, и в Светите Празници, и да не пази Светите Пости, а всецяло да се предаде и да се подчини на съветската власт (с оправданието): “Защото всяка власт е от Бога”. А когато властта разруши църквите и превърне някои от тях в клубове и театри, тогава народът да стои спокойно и да търпи със смирение. Защото, където отива пастирът, там отива и стадото. Не мога да ви опиша в детайли това, което ще се случи в онези времена, защото изнемогвам от глад и ръката ми не пише добре. Не ми останаха никакви сили, а и зрението ми силно се влоши.

Копирайте това писмо и го изпратете на всички християни, та дори и устно кажете на всички тези мои последни думи. Благославям ви преди смъртта: молете се сами по домовете си, без отци, защото те са вълци в овчи кожи. Сами погребвайте мъртвите, сами кръщавайте децата. А браковете да ги благославят татко и мама със Светите Икони. Всеки да се моли както знае и както може. Пазете всички Пости, почитайте Светите Празници, пазете Православната вяра до края.

Чеда! По време на съветската власт Православна вяра няма да има. И толкова време няма да има Православна вяра, колкото трае съветската власт. Но ако ние се молим непрестанно и постим, след това ще има за кратко време някаква религиозна свобода. И тогава всички църковни революционери, попове и владици, съветски служители, убийци и губители на християнски души, отново ще заемат местата си в църквите, от които те вече са отпаднали. Но вие, избраните служители на Господа, недейте има никакво общение с тях и не ходете при тях, за да се молите, защото те всички се намират под Анатема и проклятие *. И за да получат отново право от Бога да извършват Свети Служби в Църквата, те трябва да се молят и да постят в затвор, в продължение на три години, имайки право да ядат само по едно парче хляб и да пият една чаша вода, веднъж на ден, след залез слънце. А след като изпълнят това правило, трябва да се покаят открито пред народа за греховете си и едва тогава ще могат да приемат отново от Господа пълните дарове и права на един християнски свещеник. … А в другите страни Православието едва ще оцелее още малко, на някои места. Така наречените обновленци на вярата, които сами себе си се “освещават” и се наричат християни, отци и архиереи, всички те се намират в служба на сатаната, в служба на лъжата и измамата на християнските души, защото тогава в църквите “мерзостта на запустението ще седне на Свято място”. Мерзостта на запустението, която се корени още от времето на отделянето на Източната Църква от Западната. Но нашият Господ и Бог Иисус Христос, няма да остави това ненаказано и ще дойде да съди народите.

Чеда! Още веднъж ви казвам от все душа, бидейки в болест, на смъртно легло, като един болник, който преди смъртта приема лек за болестта си: ще има някаква религиозна свобода, а след това се гответе за правда и Страшен Съд, който ще е окончателен и безвъзвратен.
Всички да чакат Божия Съд. Амин.

* Да се чете и Указ № 362, издаден от св. патриарх Тихон на 20/7 ноември 1920 г., с който се уреждат правилата за една нова синодална администрация на Църквата, в случай на гонение. Вследствие на този изключително важен за Руското Православие документ, са създадени Руската Катакомбна Църква и Руската Православна Задгранична Църква (РПЗЦ), Църкви без каквото и да било общение с московската („сергианска”) псевдопатриаршия, която е канонически нелегитимна.