Библиотеката “Наг Хамади” (известна като “Гностически Евангелия”) е колекция от ранно-християнски гностически текстове на коптски език, открити в близост до град Наг Хамади през 1945 г. Същата година, дванадесет папируса, обвити в кожа, били открити от местен жител на име Мохамед Али Самман (Mohammed Ali Samman). Писанията във въпросните кодекси обхващат петдесет и два, основно Гностически трактати. В своето “Въведение” по книгите от библиотеката на “Наг Хамади”, написано на английски език, Джеймс Робинсън (James Robinson) предполага, че тези кодекси са принадлежали на манастира на Свети Пахомий Велики, който се намирал в околността, и са заровени около 367 година след Христа, когато е забранена употребата на евангелия, отхвърлени от църковния канон.