Единственият стихотворен опит на Васил Левски: “Аз Васил Левски…”
Не щях да съм турски
и никакъв роб

Аз Васил Лъвский в Карлово роден,
от българска майка юнак аз роден,
не щях да съм турский и никакъв роб,
същото да гледам и на милия си род.
Станах и отидох в Стара планина,
за година време се аз разгледах,
в Сърбия ходих и по Влашко скитах –
от нийде помощ за наша свобода.
Станах отидох в Стара планина
с вярна дружина, с Панайот войвода,
юнаци народни, техен аз байрактар.
За година време всичко разгледах,
което не знаех, войвода за питах –
главни друмища и тънки пътеки,
се ги бележа занапред нам леки.
Хубава гора, студена е и вода,
за наши жени и дребни деца.
Докато аз проходих в Стара планина,
турци поганци мен угадиха,
тежка потера тий си вдигнаха,
кат скакалци по гора тръгнаха
и всичко Карлово обиколиха,
и по улици стража поставиха,
дано мен жив уловяха
или бър главата ми сдобияха.
Гламави турци – мръсни агарянци,
от планини слизах, за Карлово отивах
с Тюрмето Иван аз да се видя,
той саминичак, обкичен, обръжен
с пушка белгийска и чифт пищови,
и остра сабя на мен блещяха.
През две, през три стражи си минах,
на четвъртата мене съзряха,
потеглих пушка – извадих и сабя,
ниски ми дувар гръдобран беше,
страхопъзли турци веднага се пръснаха
от самичак аз, щом ме видяха.
В зора то беше – в Карлово не влязох,
на къра останах в зелени мамули.
Кога бе вечер, промъкнах се аз
с работници хора заедно, кат идат от къра.
Няма Тюрюмето – уловен той беше
с още един другар – Тинко Пулев беше.
Във Видин запрени за три години,
тяхната съдба в друго уловени.
Нашите писма други посрещал,
всичко подробно все той разправял.
Станах да си ида пак при дружина,
дал бях и дума кой ден ще стигна.
Ден и нощ вървях – едни цървули скъсах,
за да стигна само, както си казах.
Дадох и лозинка – сечено дърво.
Като дойдох на място – няма ги там.
Засвирих с тръба – екна ми гора,
никакъв отзив от моята дружина.
Повторих с тръба – овчар се обади:
“Добър ден, юначе”, тихо ми обади,
да не бъдеш ти Лъвский байрактар
с Панайот войвода – негов ти другар?”
Отговорих аз на стария овчар:
“От де ти знаеш за Лъвский байрактар?”
“Виждам те, синко, на него приличаш,
както ми е казал същий войвода,
ако те видя, да ти обадя,
как не са тука, а при Царска мандра.
Видиш овчарите – там са наблизо.
Под тях отдолу, малко по-ниско,
потера има, да свириш недей,
тебдил тий ходят с юрушки дрей.”
То бе заран рано и с пушка на рамо
за един-два часа стигнах ази тамо.
Посрещна ме стража – един наш другар.
“Добре дошъл – рече, – Лъвский наш байрактар.”
Ето и дружина с Панайот войвода,
всички се радват и “добре дошъл” ми казват.

Това е единственият достигнал до нас стихотворен опит на Васил Левски. В оригинала той е зачеркнал някои стихове.