Поместните Събори в Светата Православна Църква
Лаодикийски събор 170 г. – свикан от св. Силвестър Римски папа, съставят се 60 правила в 35 правило се отхвърляне, нечестивото почитане на Ангелите, като творци и повелители на света. Също отвърдил формите на почитането на ангелите – http://pravoslavieto.com/history/sabori/index.htm#лаодикийски

Сардикийски Събор 343-344 г. (днешна София, България) – целта е била да се възстанови мира в църквата между западната и източната църква, вследствие на разкола причинен от Арианската ерес (в събора участвал и св. Атанасий Александрийски, а вероятно и св. Спиридон Тримитунтски). Събора потвърдил верността на православното учение за Св. Тройца и Никейския Символ на Вярата – http://pravoslavieto.com/history/sabori/index.htm#сердикийски

Картакенгски Поместен Събор – 419 г. – В събора участвали 217 епископи под председателството на Картагенския Епископ Аврелий имало и представители от Римската църква. Най важните решения са отнемането на правото Римския епископ да приема апелаций срещу решенията на Африканските епископски събори и издали няколко правила по църковна дисциплина. Били приети общо 133 правила – http://pravoslavieto.com/history/sabori/index.htm#картагенски

Константинополски събор 1341 година – Константинополския събор е поместен, но със вселенско значение. Той осъдил учението на варламитите и отвърдил паламизма (учението на св. Григорий Палама). Учението за благодатта като нетварна божествена енергия е разкривано на Църквата от самото и начало, започвайки с великите постинници от VI век, Евагрий Понтийски, преп. Макарий Египетски и св. Симеон Нови Богослов. Най-ярко се изразява в ново време от св. Григорий Палама (1296-1359). Последвалият от него 10 г. по късно Влахернски Събор (1351 г.) тържествено засвидетелствал православността на учението. – http://pravoslavieto.com/history/sabori/index.htm #константинополски1341
Стоглав Събор 1551 г. Москва – Събора е от голямо, значение за Руската църква, състоял се в Москва. Целите на събора са били няколко централизиране на властта на Иван IV Грозни, изкореняване на ересите и народните суеверия, да обоснове и унифицира църковните обряди в цяла Русия и да поправи разночтенията в богослужебните книги, както и да утвърди общовалидни норми за вътрешноцърковния живот, което да повлияе на повдигането на образователното и нравственото ниво на духовенството – http://pravoslavieto.com/history/sabori/1551_Stoglav_Moskva.htm